|
 Той
предизвика истинска сензация и възхищение, създавайки първия
САЛСА КЛУБ ЗА НЕЗРЯЩИ. Определено
затова се изисква нещо повече от някакви салса умения – изисква се
смелост. Да отвориш салса клуб в днешни дни е като да си купиш
сандвич от Макдоналдс (пазарът е разработен, става все по-популярно
и модерно), но да направиш клуб по салса за слепи – хм, това вече е
нещо различно. За тези, които го познават, той е вечно усмихнатия и
добронамерен Илиан, а за другите – за другите е текстът по долу.
Разкажи за себе си – опиши се с няколко думи, що за човек си, какви
интереси и хобите имаш, нещо което не знаем за теб, а е интересно?
Обичам да карам хората да се
усмихват, да застанат над предразсъдъците и проблемите си! Устроен
съм така, че щом хората са щастливи и аз съм щастлив.
Как, кога и защо реши да започнеш да танцуваш салса, кое те
привлече?
О, като че ли беше по времето на
динозаври. После когато настъпи ледниковият период се отказах за
няколко месеца, но след известно време, пробуждайки се от зимен сън
пред очите ми се завъртя пак филма САЛСА... добре че беше той, за
да ме стопли и аз хоп изскочих от ледовете.
Колко време и при кого си танцувал? Изкажи впечатления за различните
места, където си бил?
При всички съм танцувал. Аз съм
широко скроена душа, нямам пристрастия. Освен това съм и
чревоугодник - обичам от всичко да си похапна и на всичко да се
насладя.
Какво е мнението ти за салса обществото, за школите, инструкторите,
хората, които танцуват?
Мисля, че най накрая трябва да
престанат да се страхуват да бъдат обичани и да обичат.
Кога ти дойде на ум идеята да започнеш да преподаваш салса?
Ами не ми е първото нещо, с което
съм се хванал да преподавам, винаги след едно определено ниво,
човек трябва да предаде емоциите си, на друг за да продължи
ТРАДИЦИЯТА. Както е с живота, деца, внуци, правнуци, ..
А как ти дойд наум да преподаваш на слепи, изобщо разкажи ми
подробно за появата и развитие на тази идея?
След поредния урок на съдбата –
добре че съм умен и чета правилно знаците! Казвам го без грам
преувеличаване – стана просто след една интересна случка в живота
ми. И в знак на благодарност, към скритите сили или природата, след
един разговор с Боряна, момичето което учи, и преподава салса в
Американския университет, идеята просто се роди, в главата ми.
Трудно ли бе да реализираш една такава идея, разкажи отново подробно
за пътят, по който я реализира?
Възприемам се като инструмент в
ръцете на гореспоменатите сили. Смятам, че просто явно беше дошъл
момента, НИЕ да направим нещо много по-голямо от
танца, да разширим мирогледа си. И да захванем едно ново нещо
което никой до този момент не го е правил в света. В тази му форма.
Кой ти помогна? /Място за благодарности/
О много са, първо оня отгоре и
великолепното му чувство за хумор и пак след поредната сладка
закачка на съдбата, за което искам безкрайно да и благодаря, защото
имах чуството че това е невидимата ръка която ми помогна в момента в
който се почуствах безпомощен, в момента в който незнаех какво ще
постигна за дамите, моите ученички, без помоща на
инструкторката, която ми е дар
и на която БЛАГОДАРЯ ЧЕ МЕ ПОДКРЕПИ И ЗАСТАВА
ДО МЕН ВЪВ ВСИЧКО.
ПОЛИ БЕЗ ТЕБ НЯМАШЕ ДА МОГА ДА
ПРОДЪЛЖА - БЛАГОДАРЯ ТИ!
Как се казва школата ти и къде се намира?
Rueda
De Roce – това слово
съчетание е символика, на непрекъснатото движение на руедата, в
кръгът на вечността.
Rueda De Roce е към спортен клуб "Витоша" Софийски университет.
Спортен клуб "Витоша" Софийски университет се занимава с развитието
на спорта сред студентите и младежите с увреждания и по-специално за
тези със зрителни увреждания.
Тя само за слепи ли и е, или може и други хора да идват?
Ами, искам първо да си стъпят на
краката, да излезнат от раковинките си, за да можем да продължим
напред и да разширим. Да започне интегрирането и преодоляването на
предразсъдъците ни.
Как се справят слепите хора, трудно ли е да се обучават, схващат ли
бързо?
В началото започнаха с увещания, да
сме им обяснявали повече и да сме били по- търпеливи. Но те ме
изумяват непрекъснато, явно е че се чувстват и много сигурни вече и
с огромно желание се надхвърлят да работят.
А харесва ли им, забавляват ли се?
Щом виждам усмивките им, шегите им,
а и това, че вече ще стане една година, и са готови всеки от
различните краища на София да дойде, заради единият час.
Смяташ ли, че преподаването на слепи има бъдеще?
Смятам че всички в неравностойно
положение които имат двигателна възможност, могат, да почувстват как
емоцията им изпълва сърцата, без изключение.
Разкажи ми как протича един урок?
С много усмивки много шеги и много
работа, и винаги с голямо учудване на желанието и стрстат им за
живот и забавления.
И нещо от теб?
Нещо от мен, хм – Аз съм сам и го
направих, ами ако сме всички, ако сме единни?......
С инструкторите от "Rueda
De Roce" се срещна Маги Благоаева |
