Обичаите и традициите на този ден в различните страни са различни.
В Западна Европа денят на свети Валентин се отбелязва масово от ХIII век, в САЩ - от 1777 година, у нас - след 1990 година. Постепенно празникът създавал своите традиции и някои от тях са се запазили и до днес. Придворният летописец на английския двор Самюел Пепис в края на 17 век е записал, че влюбените могат да си разменят подаръци - ръкавици, пръстени и бонбони. Всеки народ обаче отбелязва празника на свети Валентин по своему.
Англичаните си изпращат любовни послания, но не само на приятели и познати,но и на своите домашни животни - кучета или коне. Неомъжените девойки хвърлят в реките или езерата сгънати хартийки с написани върху тях мъжки имена. Първото изплувало листче подсказва името на бъдещия жених.
Италианците отбелязват празника подарявайки на любимото момиче подаръци, преди всичко нещо сладко. Затова и наричат деня - "сладък".
В Япония започнали да празнуват празника на свети Валентин в 30-те години. Главно действащо лице тогавма станала една голяма фирма за производство на шоколад. И досега шоколадът си остава най-разпространеният подарък в този ден. Между другото мъжете получават в този ден дори повече подаръци от жените. Това са обикновено мъжки аксесоари - самобръсначка, лосиони, портфейл. На този ден се провежда и едно масово мероприятие: "най-високо изречено любовно признание". На този ден жените подаряват на мъжете, които играят важна роля в живота им кутии с бонбони. А за да могат мъжете да отговорят по подобен начин, на 14 март мъжете връщат жеста на жените. Денят е наречен Бял Ден и си е чисто японско изобретение.
В Америка празникът на влюбените бил пренесен в началото на XVII век от европейците, заселили се там. В началото американците започнали да изпращат на своите годеници марципан, който тогава струвал доста скъпо. По-късно започнали производството на карамелени бонбони, върху които вдълбавали подходящи думи. Бонбоните били в червено и бяло, символизиращи страстта и чистотата на любовта. През 50-те години бонбоните започнали да опаковат в картонени кутии с формата на сърце, които имали голям успех.
Французите на този ден подаряват скъпоценности. И именно галантните французи първи са въвели стиховете с любовни послания, така наречените "валентинки".
Поляците на този ден посещават Познанската митрополия, където според поверието са мощите на свети Валентин, а над централния престол е неговата чудотворна икона. поляциете вярват, че тя помага за решаването на любовните им проблеми.
Немците упорито смятат св. Валентин за покровител на психически болните и на този ден украсяват с червени панделки психиатричните болници, а в параклисите провеждат специално богослужение.
В Дания хората си изпращат изсушени бели цветя, а мъжете изпращат валентинки без подписи, така че момичетата трябва да се досещат кой им ги праща.
Единствената страна в света, където този празник е официално забранен, е Саудитска Арабия. В цялата страна е забранено на магазините да продават мечета, валентинки, и всякаква символика, свързана с този празник, а в цветарските магазини се препоръчва в този ден да не се предлагат червени рози. Неспазването на тези наредби се наказва с глоби. Мюсюлманите, живеещи в САЩ също не признават този празник, както и емигрантите от Индия, Китай, Япония, Филипините, Малайзия и Тайланд, ако упражняват своите традиционни религии. За студентската младеж обаче от тези страни няма прегради и те по най-естествен.
Легендата за Купидон и девата Психея
АМУР И ПСИХЕЯ по историята, разказана от Апулей в неговите "Метаморфози"
Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар. Всички поданици на царството се тълпели около нея, за да й се възхищават, и дори създали култ към нея, забравяйки проявите на благоговение, които дължали на Венера. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна завист и повикала на помощ сина си Купидон, като поискала от него да вдъхне на Психея любов към най-грозния и най-презрения от хората. Купидон нарамил лъка си и отлетял при младата девойка. Бил така поразен от нейната красота, че се влюбил в нея и не изпълнил заповедите на божествената си майка. Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата девойка не се решавала да избере никой от кандидатите. Много загрижен, нейният баща — царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един хълм, където една грозна змия щяла да дойде да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си царят изпълнил заповедите на бога и изоставил там Психея. Тогава полъхнал нежен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава сред уханна, мека ливада, където тя заспала. Когато на другия ден отворила очи, се намирала във вълшебната градина на прекрасен дворец, направен от злато и сребро, украсен със скъпоценни камъни.
Неспокойна и любопитна, Психея се приближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и сред разкошните зали открила приготвена баня, богата вечеря и великолепно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя си дала сметка за нечие присъствие до нея и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този нежен и влюбен съпруг помолил Психея да не се опитва да го види. Освен това девойката скоро получила разрешение да се върне за няколко дни у дома си и да се срещне с родителите си. Но нейните сестри, виждайки я толкова щастлива, се опитали да събудят съмнение в сърцето й и заявили, че в мрака на нощта тя сигурно се е свързала с някакво чудовище. Потресена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си съпруг и го осветила с лампа. Вместо чудовище, тя съзряла Купидон, най-красивия и най-милия от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния божествен съпруг. Събуждайки се стреснат, той упрекнал Психея за недоверието й и изчезнал. Заедно с него изчезнал и прекрасният дворец. Обезумяла от мъка, нещастницата се скитала да го търси и накрая се обърнала към Венера. Много щастлива, че ще си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала смелост и издръжливост на младата жена и никаква задача не й се струвала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Венера най-разнородни семена. Донесла златната вълна от свирепите овце, с помощта на един орел успяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недостъпен. Когато Венера поискала от нея да й донесе в кутия малко от красотата на Царицата на сенките, съпругата на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на царицата Прозерпина. Но нейното любопитството щяло да я погуби за втори път. Тя отворила кутията, която получила от Прозерпина. Вместо обещаната красота обаче, там бил само мъртвият сън и тя заспала дълбоко. В това време, затворен в двореца на майка си, Купидон умирал от любов към красивата Психея до деня, в който успял да излети през един от прозорците на двореца. Когато открил своята съпруга, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Венера не останала безчувствена към такава силна любов. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки нектар и амброзия, тя се сдобила с безсмъртие. Така тя вече завинаги могла да остане свързана с Любовта (Амур). Смисълът на приказката е ясен: Психея е символ на човешката душа, която пречистена чрез страсти и нещастия, е подготвена да се наслаждава на вечно щастие в любовта. В античното изкуство Амур и Психея олицетворявали душата и любовта. В символиката на ранното християнство образите на Амур и Психея въплъщавали пълнотата и радостта, която изпитва душата след смъртта, когато във вечността общува с Бог и която Йоан нарича Любов. Тази легенда разказва Апулей в своите "Метаморфози". Книгата е стигнала до нас и под името "Златното магаре".
