Катя и Даниел- двама души с много общо помежду си и същевременно с много допълващи се различия, което съмсем естествено доведе до резултата да създадем семейство
2. Кога започнахте да танцувате и преподавате?
Катя-занимавала съм се с танци в детските си години (балет, спортни танци... аеробика), а до идеята на социалните танци се докоснах през 2003г. Даниел- встъпих в света на танца през 2003г. През 2006г. бе необходимо да продължим започнатото от Мирослав Иванов, за да не угасне пламъкът на идеята САЛСА в град Шумен, станахме част от варненския клуб „Сабросо”, а от 2008 се обособихме като отделен клуб.
3. Рекламирайте вашата школа с едно изречение...
Място, където удоволствието от танца, любовта към музиката и забавлението от непринуденото общуване се срещат.
4. Какво сте и какво не сте /за сега/ постигнали в работата си?
За няколко години успяхме да утвърдим школа с танцуващи на различни нива, да превърнем в традиция петъчните партита, които събират салсероси от цялата страна, и по този начин да направим Шумен част от салса картата на България, а думата „салса” да навлезе в речника на много наши съграждани. Успяхме да пренесем идеята на социалния танц и в Русе и сме щастливи, че е налице вече салса общество и в този град. Винаги има какво още и още да се постига след постигнатото.
5. Разкажете ни нещо любопитно за вас ...
Наши приятели споделят: С т.нар. семейство Димитрови се запознахме през лятото на 2006г. Ние сме скромни съдържатели на едно клубче, в което от време на време се организират танцувални вечеринки. Спомням си, че Те се появиха в една спокойна лятна вечер, по време на една такава вечеринка. Ще спестя възмущението си, че посред нощ водеха със себе си мъничко момиченце, но не мога да пропусна, че бяха принудили една бременна млада дама, вероятно майка на момиченцето, да се облече крайно предизвикателно и я караха да танцува някакъв мръсен и изпълнен с неприлични движения танц. Явно нашите неодобрителни и изпълнени с възмущение погледи по никакъв начин не им подействаха, защото те започнаха да посещават заведението системно. Поради факта, че те най–вероятно бяха много конфликтни личности и не можаха да намерят общ език с другите скромно танцуващи на петъчните вечеринки, те най–безцеремонно обсебиха съботните вечери в нашето клубче, като водеха със себе си някаква странна група от хора, за които дори не предполагахме, че съществуват. Тази група от хора със съмнителен морал, съдейки по неприличните, цинични и недвусмислени движения, когато танцуват, ако това въобще можеше да се нарече танц, продължи седмици наред. Ние винаги се чудехме как точно въпросните двама принуждаваха останалите от групата да заучават и да изпълняват все по-извратени и по-извратени движения. С течение на времето както ние, така и други посетители на заведението мислехме, че сме свикнали с разюзданите и надхвърлили отдавна моралните граници прояви, които те продължаваха да наричат танци, но те не преставаха да ни изненадват, като в тяхно лице се материализираха дори и най-тежките ни кошмари. Като пример мога да спомена много случаи като този, когато на една от нашите петъчни танцови вечери те дойдоха в следния вид: господинът се беше облякъл като дама (блондинка), а госпожата – като мъж, което беше груба демострация на присъщата им извратеност, за вкуса–да не говорим (пола с маратонки). Ескалцията на това беше, когато господинът в ролята на дама започна да „танцува” по най–невъзмутим начин с някакви не по–малко странно облечени типове, които всъщност бяха поканени от самите тях, а що се отнася до госпожата–не само въпросната вечер, а по принцип тя често „танцуваше” с други дами, което води до изводи, които читателят сам може да направи. Ще си позволим да разкажем и за някои други аспекти, относно неопределеното поведение на това семейство, на които не сме били преки свидетели, но са ни споделяни от самите тях, в редките случаи, когато са били в ясно съзнание. Най–общо казано – в техния дом цари студ (през зимата) и глад. Доказателство за студа е това, че ние лично с мъка в сърцата си отделихме от нашите безценни водорасли и им подарихме цяла кофа за аквариума, но поради ледената кора, която покрила водата, водораслите умряха от студ. А обясненията им, че по този начин се борят срещу хлебарките и мишките като допълват студа с глад, на нас не ни звучат логично. Освен това от други източници знаем, че за да преодолеят студа и глада, те се събират вероятно с други членове на тяхната секта да пушат наргиле или поне така му казват, а всъщност никой не знае какво точно има в наргилето... Можем да кажем още много неща за това семейство, но едно е най-важното, че те са може би най–добрите хора, които познаваме, и са с най–доброто чувство за хумор! Успех в начинанието!
6. Кое е най- абсурдното нещо, което сте чули за себе си?
Занимаваме с окултизъм и членуваме в секта :)
7. Как преценявате салса средата и нивото на танцуване в България- искате ли да промените нещо?
Ако двете се разграничават, всичко ще е наред. За съжаление стремежи към самоцелно себедоказване и криворазбран спортен хъс доведоха до това социалният елемент да бъде изместен и танците все по-често стават причина за разединение, а не за общуване (каквато е основната цел ). Нивото се покачва постоянно–потвърждават го и мненията на гостуващите от цял свят у нас, и сериозното присъствие на български двойки и отбори на световната сцена. Хората да се отнасят помежду си със същата любов, с която възприемат музиката и танца. Трудно достижимо е, защото негативите на социума се пренасят и в салса общността.
8. Напишете тук каквото пожелаете...
Добре...
9. Опишете партньора (колектива) си с три думи...
Катя е лъчезарна, енергична и амбициозна Даниел е мечтата ми, понякога скромен :) и с ужасяващо чувство за хумор
10. Какви са вашите бъдещи творчески планове :) ?
Да популяризираме социалния танц дотолкова, че да стане част от обучението в училище.
11. Допълнителна информация за школата и инструкторите
