ИНТЕРВЮ С ШАМПИОНИТЕ
НА БЪЛГАРИЯ ПО САЛСА В КЛАС „АМАТЬОРИ” ЗА 2005Г.
Лили и Митко са шампионите
по салса в клас „Любители” за 2005 година. Ученици са на Тина и Радо от
клуба по салса „Red
salsa team”.
Лили е на 20 години и тази година започна висшето си образование. Митко
пък е на 28г., работи като инжинер и със удоволствие отговаря от името и
на двамата на въпросите ми.
Как
се запалихте по салсата? Защо точно салса, защо не фламенко, самба,
румба, ча-ча-ча?
Всъщност първоначално се запалихме по танците като цяло. След различни
опити в различни сфери на танците стигнахме до салсата. Преди това
танцувахме спортни танци и първоначалното ни отношение към салсата бе
малко надменно. Впоследствие разбрахме, че тя има огромни предимства.
Най-важното което ти дава е свобода за творчество, което е наистина
изключително важно, защото другите танци – и спортните и състезателните
са рамкирани, строго органичени с някакви шаблони, очаквания за това как
ще бъде изпълнено определено движение, каква ще бъде хореографията,
какъв ще бъде танца. А в салсата човек твори.
Кое ви подтикна да участвате в Националното състезание по салса?
В началото започнахме да танцуваме салса, защото много ни хареса – има
страшно много емоция в танца. След това обаче амбицията ни тласна и към
по-професионално трениране. Тогава нашите инструктори ни споменаха за
Третото Национално състезание по салса и ни предложиха да вземем
участие.
Как се става шампион на България по салса, какво е нужно?
Покрай спортните танци вече имаме изградени навици за това как се
тренира, какво се прави точно, каква е дисциплината. Тренира се наистина
сериозно, подходът е като подход към работа. Решаваш, че имаш определена
цел и, че трябва да я постигнеш, това е свързано с план, с време и
работа. И всичко това се следва стриктно. Трябва да се изпипат всички
детайли от създадения танц, за да стане вече като рефлекс, за да може в
сюблимния момент, когато трябва да се изпълни, когато психическото
напрежение е голямо, да бъде изпълнено перфектно.
Това ли е важно, за да станеш шампион? Само дисциплина ли? Има ли
някаква друга рецепта?
Има рецепта, но за да я изпълниш ти трябва много сериозна психика и
работа. Всеки може да направи някаква хореография и да работи много, за
да я направи. Но освен това трябва да си уверен в това, че ще си първи,
да изгониш всички съмнение за това, че е възможно да не си първи. Това
се постига с психика. Освен физическата част – таланта, творчеството,
желанието и работата, трябва и психически да си уверен. Това е
принципът. Визията също е важна, тя е поне 40%
от успеха. Тя завършва общата картина.
Играе ли човек роля когато танцува или е себе си?
Всеки човек има различни образи, които изживява според обстановката.
Когато човек танцува, той е себе си, но по друг начин.
Колко често тренирате на ден?
Тренираме всеки ден по 2 часа, независимо дали имаме състезание или не.
В какво се състои една ваша тренировка, опишете ми я?
Много е важно да се загрее. Загрявката те подготвя освен физически и
психически за тренировката. Ти се нагласяш, че сега ще тренираш. След
това идва същинската част на тренировката. Ако няма състезание, за което
да се подготвяме - разучаваме нещо ново или тренираме стари елементи и
движения, които смятаме, че ни куцат. Ако се подготвяме за състезание
изпълняваме подготвения танц. Повтаряме моментите, които не се получават
чисто.
Карате
ли се и за какво най-често?
Много рядко и за глупости. Става най-често когато сме изнервени, недоспали,
гладни и т.н.
Имате ли лични
отношения?
Да, имаме и то много сериозни. Започнахме да тренираме като двойка по
предложение на треньора ни по спортни танци. Година и половина по-късно се
събрахме и в живота.
Пречат ли ви те?
Не
, не пречат, напротив, мисля, че помагат и то много. Нещата придобиват други
измерения. Когато чувствата в личен план са взаимни, когато има емоционална
обвързаност, тогава е налице една силна емоция и положителна енергия, която кара
нещата да вървят напред. Но е много важно да има хармония между партньорите. |