Тая сутрин се събудих с желанието да споделя нещо и да писателствам. Всяка история има поне 2 гледни точки, та нямам претенциите да казвам нещо общовалидно. Надявам се да не го приемете като мрънкане, а като наблюдение.
Малко предистория:
Танцувам малко повече от 2 години. В началото, започнахме да ходим по партита голяма компания от първата ми група и клуб . Забавлявахме се, танцувахме, много готини хора, купонджии със достатъчно сериозни и натоварени професии, та да разпускат. Но не за това ми е думата. Това, което искам да отбележа е, че до преди тоя сезон (използвам думата заради лятната почивка, която повечето клубове, а и заведение, в които има латино партита, дават), винаги съм ходил на парти с уговорка и с компания, с хора с които танцувам, от една група сме, познаваме се малко или повече.
В края на лятото се разпадна поредната ми група и поради стечения на обстоятелствата, хората се разпръснаха, приятелката ми замина в чужбина, та се наложи да сменя клуба. Разбира се, за да науча новите фигури и комбинации, за да се се запозная с нови хора, трябва време.
Идва времето на същинската част:
Ще започна от частното към общото, а по стечение на обстоятелствата, това е и хронологията, с малки изключения. В началото на есента една позната, от предишен клуб ми се обади и ме попита дали ми се ходи на парти. Разбира се, много се зарадвах, защото обичам да танцувам, а и след няколко месеца прекъсване на партитата лятото имах голямо желание да танцувам. Току що си бях сменил клуба, та щеше да ми е много приятно да си припомня старите фигури и комбинации, а и да разбера как са общите ни познати. Уговаряхме се цяла седмица. Отидох по-рано, намерих свободна маса и зачаках като ученик. Понеже сервитьорката я нямаше никаква, отидох да си взема питие и тогава срещнах моята позната, която си водеше един друг кавалер. Викам си, явно сме компания, супер! Казвам им къде съм запазил маса, взех си питието, видях едни познати и отидох да ги поздравя набързо. Отивам към масата и що да видя - там няма никой. Огледах се и виждам моята позната къде е. Отивам и намирам сравнително голяма компания, седнали около малка маса, места няма. Казвам им, че има по-голяма маса, но те, понеже не се познавахме, казаха, че така им е добре. О.К. Понеже нямаше места при тях, отидох при моите познати. О.К. такива неща се случват.
Запознах се с нови хора от новия ми клуб, групите, които избрах бяха с разлика - едната на около година, другата на година и половина. Реших, че така ще уча по-стари и по-нови фигури едновременно и следователно, бързо се запознах с нови хора. Разбрах, че ще ходят на парти и реших да ги питам дали имат нещо против да се присъединя. Отидох, мъжете реагираха доста резервирано, да не кажа, ревниво (въпреки, че имаше поне 2 пъти повече дами), което го разбирам. Не се получи. О.К. Случва се.
1-ви случай. Следващата седмица една от мацките от по-напредналата група в която ходя, ме попита, и то няколко пъти, дали ще ходя след урока на парти. Съгласих се, разбира се. Само да вметна, че понеже работя няколко години от дома ми и живея на 5 минути от метрото, продадох колата, тъй като прецених, че нямам нужда от нея. За извън града имам много приятели с автомобили, та се обезсмисли напълно само да й плащам данъците, застраховките и консумативите. Защо ви казвам това? Бях намерил транспорт от клуба до партито, един колега салсерос, който беше сам и имаше място при него. Идва обаче мадамата и викам на колегата с автомобила, гледай сега какво ще стане. Пита ме тя кога ще тръгваме, а аз й викам, след малко, само че нямам автомобил. Тя се завъртя на пета и каза, че имала с кой да пътува. После седна на масата на "шофьора", а на следващия ден идва и ми се сърди, че не съм я бил поканил ни един път. Викам си, О.К. Случат се и такива неща...
2-ри случай. Други две мацки от клуба ме питат дали ще ходя на парти в неделя, че да имат с кого да танцуват. Казвам им, няма проблем ще отидем. Отивам пак по-рано, запазвам маса. Влизат те, минават покрай мен като малка гара и отиват в другия край на клуба. Помислих, че не са ме видели и отивам да ги повикам, а те седнали на маса с други хора. Отидох после и танцувах и с двете по един танц, ама вече почнах да си викам, не е О.К., не се случват само такива неща.
3-ти случай. Излизаме на парти компания от групата. Дойде и една позната, която също се обади преди това да ме пита къде ходя на партита, че й се танцувало. Отиваме и се оказвам сам с четири дами. Разбира се, танцувах с всички, за да не се почувства някое пренебрегната, зная колко е потискащо за една жена никой да не я кани или съвсем малко да я канят. После се напълни с хора и започнаха да ги канят. На края на партито, моята позната ми заяви, че било много грубо от моя страна, дето съм я оставил така да скучае. Е, тя си има приятел, който също ходеше на салса, ама го домързя и спря. Уж трябваше да дойде въпросната вечер, ама си даде "свободно". Обяснявам й, че едно време ни учеха да сме кавалери и като излезем с компания, да обръщаме внимание на всички дами. А тя няма право да се сърди, защото с нея танцуах много повече от всички останали.
Последен случай. Последната неделя се уговаряме цяла седмица за парти. Около 10-на човека. Всеки вика, ще видя, ще се обадя... Накрая никой не се обади и никой не дойде, а оня ден една от мацките каза, че понеже съм нямал facebook, нямало как да ми каже. Разбира се, пропусна да отбележи, че ми има Skype и телефон. Спомням си едни времена, когато имаше само стационарни телефони и тогава имаше доста по-малко провалени срещи...
Както и да е, понеже вече имах опит в "сериозността" на моите салса познати, отидох на парти сам. Реших да сменя подхода, човек се учи от грешките си или поне би трябвало. Явно съм пропуснал от кога не е модерно един мъж и танцьор да не е кавалер и ако е, да го прецакват, та реших да сменя за малко плочата и да видя какво ще стане. Не поканих никоя мацка, само отидох да поздравя познатите. И като се почна - идват и ме канят. От малко по-старо поколение съм и не мога да ги разбира точно тия неща - намираш си кавалер за парти, а после го прецакваш; а като почне той да се държи като идиот и да не ти обръща никакво внимание, почваш да го каниш.
Накрая и наблюденията ми с привкус на изводи:
- разбирам колко е неприятно за всяка дама да няма кавалер и да рискува да не я канят (колкото на нея й се иска). Но мили, дами, това не означава да зарязвате кавалер, с който имате някаква макар и минимална уговорка и противно на всякаква логика, да почвате да го цените, когато спре да се интересува от вас. Това за логитата е чисто мъжка чуденка; професията ми изисква да се занимавам доста с психология и мотивация, та ми е ясно защо една кокошка бяга, а като спре петела да я преследва, почва тя да го гони. Изненадам съм обаче от явната грубост и липса на какъвто и да е такт, с който се прави. Явно съм пропуснал и момента, в който жените са започнали да се държат "като мъже" и да сменят като носни кърпички. Мода!
- Наскоро една дама от съседна двойка ми направи 15 санта спомен с токчето на прасеца. Нито кавалера, нито тя се обърнаха да видят какво е станало.
- Прави ми неприятно впечатление, че на дансинга липсва уважение и колегиалност, все по-често започна никой да не се извинява като се блъсне или настъпи някой. Имам чувството, че хората са там, предимно да се покажат и всяко извинение ще ги представи в "лоша" светлина и ще им секне представлението, наруши имиджа на невероятни танцьори. Никой не може да ни се пречка на блясъка!
- във връзка с горното, много дами докато танцуват се оглеждат кой ги наблюдава, от което не виждат знаци. Разбирам, че за тях е важно да бъдат харесвани и може би търсят конкретно мъжко внимание, но защо тогава приемат да танцуват с различен от желания кавалер, ако не им прави удоволствие? (риторичен въпрос!) В началото като почнах да танцувам, инструкторите ни обясниха, че времето на танца е само за двамата партньорите. Преди и след това е друг въпрос.
Не ми харесва тая прекалена показност и липса на удоволствие от танца. Все по-често виждам хора с каменни физиономии, без следа от капка радост, които всячески се стремят да впечатлят публиката около себе си, а партньора е само средство. Липсва отношение, а то липсва, защото не се танцува за удоволствие и с кеф.
Приликата с действителни лица и събития е съвсем случайна!
---------------------------------------------------
Because I choose to
Ехе - сериозен разбор. Как да ти кажа - в салса средите хора всякакви - не бива да с обобщава.
Има и много свестни хора - болшинството са точно такива, но има, разбира се и много нечитави такива.
А що се отнася до дамите и аз съм изпадал в ситуацията - няколко дами решват да отидат на парти и защото да не увиснат (и да се окажат без dance-оферти) звънкат на този-оня от групата.
До тук нищо лошо. В известен смисъл и ти си поласкан че са се сетили за теб и са те офериали да
ходите заедно. Лошото е като отидете и осъзнаеш че офертата им към теб е като инструмент за танц и само толкова - не става върпос за свалка, а просто за комуникация, прителски разговор и нормални отношения на хора, които уж заедно са отишли на парти.
Обаче отдавна съм се научил да идентифицирам и отсвирвам навреме подобни студенокръвни салсери.
За щастие повечето хора в салса-средите са готини и точни и там съм намерил много добри приятели.
Брей то имало живот още в този сайт, най-после някой да пусне нещо, че беше голямо мъртвило напоследък.
Много интересно четиво, поне за мен. Опитвам се да следя до колкото мога какво става в българското салса общество. Не мога да коментирам въпросните случки, но напълно вярвам на споделеното тук. Аз пък на свой ред да кажа каква е хавата по сошалите във и около Ню Йорк.
Та значи! Чудно ми е защо нови движения се танцуват само с новата школа. Ти си кавалера, ти водиш. Дамата следва. Тва и е работата. Вс яка дама оправи ли се веднъж с тайминга следването си идва само, ако воденето го има. Не съм видял дама, която не обича да я водят нещо ново. Нямам предвид multiple spins като сфредел, става дума за истински движения.
Друга особеност на social salsa тук: Не отказваш танц освен ако не си пред тотално изтощение или инфаркт. Или ако знаещ от личен опит, че съответния партньор има опасност да те инвалидизира.
Задължително танцуваш и с тотално начинаещи и по-осъзнати, това е начин те да се научат, а ти да работиш над детайлите. И естествено с по-напреднали.
Обикновено се танцува с усмивка и се стараеш да се забавляваш. Ужасно са малко тези, които танцуват за себе си както беше казано. И естествено, че дамите искат да са харесвани, но независимо колко фенси стайлинг имат, мъжът е отговорен дамата, а и двойката да изглеждат добре. И мъжете се стараят дамата им да изглежда добре.
Що се отнася до настъпвания, бутане, случайни удари – следват задължително извинения та понякога и прегръдки. Нищо общо със стандартен нощен клуб, там може да стане меле. Салсеросите тук са ужасно толерантни, всеотдайни, много забавни и готини. Основната идея е да се забавляваш. И фактът, че си обкръжен от латиноамериканци много помага. Това може да е другата причина за наблюдаваните разлики, европейците сме пълни дебили на фона на тия хора.
Салса сошалите са също така най-ефтиното забавление. От безплатни до $15. Сошала на една школа се посещава от представители на други школи и няма дразги – по принцип. Обикновено ходиш на стайлинг в една школа, за шаинс в друга, partnerwork в трета и така. Уроците също са несравнимо по-ефтини, да речем с тангото. За пример един клас на Eddie Torres от 2.5 часа е $15 и това е един от най-забавните уроци в града.
A и да не забравя. Тук сме превилегировани от пълната забрана за пушене. Що се отнася до пиенето, то е вода по големите сошали. В останалите има бар, но се набляга на водата така или иначе.
Само да отбележа, че споделеното от мен в началото на темата са частни случаи.
Единствено някои по-грубички прояви явно са зачестили, защото в петък инструкторите ни призоваха към по-кавалерско отношение на дансинга, имало хора, които се оплакали, за настъпванията, бутанията и липса на извинение. Но това си е отражение на нивото на цялата ни култура и отношения между хората в нашето общество. Хубавото е, че по салса партитата все пак има в пъти по-приятелско отношение между хората, отколкото по другите клубни прояви.
И разбира се, повечето хора са усмихнати и се забавляват. Надявам се това да си остане така.
Колкото до "студенокръвните салсероски" @f18 даде много добър и ефикасен съвет, който вече приложих на практика и съм много доволен. Предпочитам да 'рискувам' и да отида сам на парти, отколкото да се връзвам на малките трикове на не дотам добросъвестни дами, които от вътрешна несигурност прекаляват с броя на поканените кавалери, за да се презастраховат. Честно казано не мисля, че само защото една жена изглежда добре, трябва:
1. да съм поласкан, че ме е поканила да отидем на парти (нещо, което все още ми е странно; мисля, че това е задача на мъжа; пробвал съм, обаче нещо се опъват дамите, при все, че има по-малко кавалери. Отдавам го на желанието им да имат избор, който те да направят)
2. да се правя, че не забелязвам колко нетактично и грубо се държи, постъпвайки по гореописаните начини
Ако такава жена е толкова уверена в личните си качества и качествата си на танцьорка, не би се презастраховала, на първо място, канейки повече кавалери, отколкото смята след това да благоволи да им обърне внимание.
Външната красота не е извинение и не оправдава липсата на вътрешна такава.
Няма нищо сигурно на този свят, и в тоя ред на мисли, преоткрих тръпка и кефа от това да отидеш сам на парти, без уговорки и компания. Чак се чудя защо по-рано не го направих! Вече на две поредни партита ходя така и много се забавлявам, най-малкото, че не съм вързан да се съобразявам и да обръщам внимание на разни нацупени кокетки.
Хубаво нещо е свободата, стига човек да иска да й плати цената!
Стига толкова философии, повече танци!
Редактирана от bongo на 28.11.2010 в 00:44
---------------------------------------------------
Because I choose to
Ами то салса-обществото в бг е ограничено като брой хора и 3-4 заведения със салса-насоченост за цяла Сф (при това не през всичките дни от седмицата), поради което даже и да отидеш сам винаги намираш много познати сред присъстващите ;о) Малко сме като в едно голямо село, където всеки познава всеки ;о))
Здравейте, обикновенно не се включвам, но тук ми се прииска да благодаря на коментиращите за констатациите, това значи, че не всичко е загубено щом все на някой му прави впечатление и се опитва да го поправи! Разликата между описаното от wisart и bongo направо си е плашещто, с присъщият си бг манталитет успяваме и това прекрасно нещо салсата да развалим. Но няма да навлизам в бездънната тема за интригите които се вихрят не само в София, че е доста жалка картинка. Танцувам доста отдавна и наистина като, че ли сега танцьорите са много по обърнати към себе си от колкото към партньора, танцът и забавлението. Благодаря на всички кавалери в салсата, че все още са такива и канят дамите на танц. Продължавайте все така ...има кой да го оцени!
Вярно имало още живот във форума...
Аз пък да споделя другата страна - от женска гледна точка
Преди време ми се случи да се уговорим за парти с младежа, с който тогава танцувах често по уроци. При положение, че ясно заявих, че точно там никога не бях ходила и вероятно няма да имам много познати, младежът изобщо не се и появи... Извиненията последваха след 10ина дни на друго парти, където случайно се видяхме... Случват се такива неща Тогава така или иначе срещнах доста познати и се получи хубаво парти, та някак бързо ми мина
Мина време (май около година), не сме се виждали отдавна, говорим си по телефона и отново се уговаряме за парти. "И да не стане като миналия път?", питам аз. "Не, няма!"... Няма, ама друг път... Пак същото парти, пак същия човек, пак не се появи... Извиненията пак след 10ина дни (днес) Но този път наистина никой не познавах там... И не ми беше особено приятно да вися един час на бара и накрая да си тръгна, без дори един танц да съм успяла да потанцувам...
Трети път просто няма да има... (не че и този път не ми мина бързо - след най-страстния танц за днес със същия този младеж)
Така че, скъпи мъже, за протокола - не само на вас ви се случват такива неща
Някак се приема за общоприето, когато се уговориш за салса парти, това да не се приема като уговорка, която следва да се спази... Може да отидеш, а може и да пропуснеш и то без обяснения - нали ще се видите на друго парти... Това, честно казано, не ми е съвсем по вкуса.
Но както е известно - навсякъде хора всякакви За себе си обаче ще си имам едно наум...
Съвсем нормални ситуации. Звъним си, уговаряме се кой ще дойде-кой не. Не мисля това да е някакъв сериозен ангажимен, особено ако срещата е в самото заведение, освен ако не е интимна Който не дойде - губи. Случвало ми се е дори да не забележа, че този с когото съм се уговорила не е дошъл!
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
Ами зависи, Танче. Ако е просто да се уговорим кой ще дойде ок, но като поемеш ангажимент да се срещнете, за да танцувате заедно и то на място, необичайно за единия... И да не се появиш изобщо...
Както и да е - мина ми и този път Макар че наистина се чувствах ужасно да си седя на бара почти час на място, където не видях никакви познати...
Аз и на коледния бал ходих сам. Хареса ми, много място, никакви цигари, мацки от Варна, Шумен... и цялата страна, ама с табела 'София'
Та откак започнах да ходя сам, много съм доволен. Гледай какво нещо може да е един форум! Една идея и промени коренно възприятието и преживяването ми по партита. Осъзнах, че преди съм се страхувал дали ще има с кого да танцувам, дали няма да ми откажат и прочие очарователни, но не много забавни вълнения. Сега танцувам, отказват ми, но пак каня, канят ме... въобще: почнах много повече да се забавлявам!
Ако има някой кавалер, който все още се колебае дали да отиде сам, то моя съвет е да пробва. Късметът се усмихва на смелите! Пък и свикне ли човек да разчита само на себе си, няма да се влияе от настроенията на разни кокетки!
Научих и още едно нещо: всяка жена заслужава нужното внимание и през тия няколко минути на танца, тя е единствената във Вселената! Без значение колко може да танцува и други незначителни фактори!
Изключение правят тия, които и преди и след танца го раздават като център на вселената, но пък мога да кажа само едно - живи и здрави! Подобни дами са причината да почна да се забавлявам толкова!
И аз така като Тъндъра от едно известно време се поотдалечих от салсата, но хвърлям по едно око все още тук... Любов. какво да правиш... Просто искам да благодаря за този поздрав! Страшно я обичах тази песен - Baila Rumbero! Редактирана от melody на 09.12.2010 в 22:57
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
Ех хорааа, защо не ме попитахте по-рано, това съм го открила преди години! Ходи се сам на парти, или ако си с някой, неминуемо трябва да го "зарежеш" по някое време, ако искаш да танцуваш повече и да се забавляваш.
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
NB. Искам да подчертая нещо, за да не се превърне темата в тема за оплаквания и негативизъм! А то е: да пуснах темата защото се почувствах разочарован от няколко поредни случки. Признавам си без бой! Обаче в хода на темата осъзнах, че не е важно какво се е случило, а как човек реагира на него!
Навсякъде има много и най-различни хора, в това число и такива, които не се държат добре с околните, дори по-лошо. Не сме различна част от нашето общество и каквото е положението навсякъде, такова е и тук. Салсата стана много популярна, следователно палитрата от хора е възможно най-пъстра!
Има обаче много весели, открити и забавляващи се хора. Ако човек се огледа, ще ги намери. И ако е искрен и отиде със желание да се весели открито и непринудено, винаги ще си намери компания и няма да го отблъснат. Така е в природата - каквото повикало, такова отвърнало. Ако човек е начумерен, навъсен, сърдит, гледа лошо, високомерно и не зачита останалите, ще намира същото.. и най-вероятно ще е щастлив по своему, защото това търси.
Същото обаче важи и за усмивката! Старая се да се усмихвам и попадам на хора, които също се усмихват. Вярно е има такива, които вече не ме поздравяват, защото не им се връзвам и не ги гледам с обожание, не правя това, което искат и очакват и се забавлявам без тях, но кое е по-важно: да се стремя да не разваля навъсеното настроение на няколко не дотам приятни личности или да се забавлявам и да открия хора със слънчеви характери, които се интересуват и от другите около тях, а не само от себе си?
Накратко: човек привлича такива хора, както той самия се чувства.
Според мен, обръщаш прекалено внимание на дреболии. Просто прави това, което ти харесва и се забавлявай. Лично аз, почти никога не се уговарям за партита - когато ми се ходи, просто отивам. Винаги може да изпиеш някое друго питие в приятна компания, да потанцуваш и да се позабавляваш. Без да ти пука, кой с кой, защо, как и къде седи или танцува. Всеки има право да си избира как и с кой ще изкара вечерта си
Тя е бронирана здраво в гърдите,
и бронебойни патрони за нея
няма открити,
няма открити!
