Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Всъщност това вълнуващо и изразително есе се разпространява от години в интернет,придружено от кратко пояснение,че негов автор е комикът Джордж Гарлин и,че го е написал след смъртта на съпругата си.
Но какво се оказа след проверка на фактите? Автор на текста е д-р Боб Морхед (Bob Moorehead),дългогодишен пастор на църква в Сиатъл. През 1995г. е пyбликуван сборник с негови молитви,проповеди и размисли,озаглавен Words Aptly Spoken. Текстът,за който говорим,е включен в сборника под заглавие The Paradox Of Our Age.
Не знаем защо някой е решил,че Джордж Гарлин е авторът.Всъщност дори истинското му име е Джордж Карлин (George Carlin). А съпругата му е починала през 1997г. (две години след побликуването на сборника).
Както и да е...комикът,известен с грубия си и арогантен език,публично се разграничава от преписваното му авторство http://www.george...blame.html Редактирана от blue_lipstick на 25.06.2006 в 20:05
don't click this link...
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът.
Ха,интересно!Не знаех този факт.Точно името Джордж Карлин седи в края на моите постове... Независимо от това кой точно е авторът на статията аз напълно споделям всичко изложено в нея.Трябва да осъзнаем,че сме за кратко на тази Земя и да изживеем възможно по най-добрия начин живота сиИ да се обичаме За мен салсата е много подходяща за постигане на това поне отчасти!Редактирана от melody на 25.06.2006 в 17:11
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
melody писа:
Ха,интересно!Не знаех този факт.Точно името Джордж Карлин седи в края на моите постове... Независимо от това кой точно е авторът на статията аз напълно споделям всичко изложено в нея.Трябва да осъзнаем,че сме за кратко на тази Земя и да изживеем възможно по най-добрия начин живота сиИ да се обичаме
Е,да де,ама все пак считам,че е важно,след като толкова хора споделят тия мисли и използавт и препращат това есе в нета,все пак да се знае кой е ИСТИНСКИЯТ АВТОР! Разбери ме правилно,melody! Аз не отричам или потвърждавам казаното в есето,а просто уточнявам фактите около написването му!
Редактирана от blue_lipstick на 25.06.2006 в 17:54
don't click this link...
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът.
![http://www.mindistortion.net/iwantyoursoul/?i_am=blue_lipstick]don't click this link](../themes/BGSalsa_woman/forum/web.gif)
И да се обичаме