Изчаках да мине и последното състезание от обявените, за да споделя мисли за тях и да питам и за вашите.
Принципно съм ЗА състезание и смятам, че едно такова събитие вдига нивото и качеството, сверява часовниците на много хора и т.н.
Това което си мисля, че идва в повече е броят им. Салса средата не е толкова голяма, че да поеме 4 на брой състезания- имаме си едни и същи състезатели и една и съща публика, само се трупа бройка.
1.Не смятате ли, че така се загуби тръпката от това събитие?
2.Не смятате ли, че заради състезанията се е оформило едно много сухарско изпълняване на сложни фигури и реално танца липсва? Говоря не само за повечето състезатели, ами и за налаганият от състезанията начин на танцуване у нас, по време на нормално парти. Питам втория въпрос, защото някак, гледайки танцуващи извън БГ- ми те наистина танцуват, а при нас е изпълнение на сложни комбинации.
rumbarumbero писа:
Изчаках да мине и последното състезание от обявените, за да споделя мисли за тях и да питам и за вашите.
Принципно съм ЗА състезание и смятам, че едно такова събитие вдига нивото и качеството, сверява часовниците на много хора и т.н.
Това което си мисля, че идва в повече е броят им. Салса средата не е толкова голяма, че да поеме 4 на брой състезания- имаме си едни и същи състезатели и една и съща публика, само се трупа бройка.
1.Не смятате ли, че така се загуби тръпката от това събитие?
2.Не смятате ли, че заради състезанията се е оформило едно много сухарско изпълняване на сложни фигури и реално танца липсва? Говоря не само за повечето състезатели, ами и за налаганият от състезанията начин на танцуване у нас, по време на нормално парти. Питам втория въпрос, защото някак, гледайки танцуващи извън БГ- ми те наистина танцуват, а при нас е изпълнение на сложни комбинации.
Споделете и вашето мнение?
Предполагам, че двата регионални кръга са нещо като реверанс към салса обществото съответно във Варна и Пловдив, а състезанието на фестивала принципно си е нормален елемент от такива мероприятия и честно да ти кажа не виждам лошо да ги има.
Принципно у нас има доста глад за събития, който уикенд, фестивал и 4 състезания някак си успяват да задоволят явно.
А дали танца липсва у нас - много зависи какво разбираш под танц.
Даже да погледнем трите общо взето постоянни двойки при професионалистите, спокойно мога да кажа, че при Мони и Ели си има танц и още как. Симеон и Ели успяват да придадат на танца живец и енергия.
Нещо дето тия дето взеха първото място в Богнър миналата година(явно не без помощта на известните си инструктори) и сега вършеят из тука и дават уъркшопи по села и паланки нямат(съдейки по видео дето ми показва един познат от техен уъркшоп няма и да го имат) а в Богнър припкаха из сцената с хъса и живеца на повреден танк.
Кике и Ели също си танцуват и още как. Кике порядъчно добра техника и само му трябва добра хореография(откровено казано изпълнението му като партньор на една от девойките в конкурса "Танцувай с мен" ми обра точките, идеята с пианото особено ми хареса) Ели определено също е на много високо ниво.
Единствено за Алфредо и сегашната му партньорка не мога да кажа нищо защото не съм ги гледал.
Доколкото съм гледал видео с Мариана и Даниел двамата имат много висок потенциал, просто им предстои да се сработят ако ще го карат като двойка и занапред.(Тая работа е малко като с Буревестниците и Сините Ангели, не можеш просто да събереш няколко прекрасни пилота от строеви части и да очакваш да правят шоу в група - иска се спойка и сработка)
Захари и Ина съм ги гледал само веднъж - миналата година в Богнър но определено си танцуват и те
А и за партитата - хората учат нови и сложни неща и е съвсем естествено да искат да ги пробват на парти(двигателния навик се основава точно на пробите и повторенията)
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
Веднага ти отговарям,че има предостатъчно място за такива събития и според мен колкото повече толкова по-добре.а и те не са само за професионалисти,аматьори или танцуващи изобщо, а за всички,защото в залите имаше и хора,които просто се наслаждаваха на шоутоплюс това аз за мен лично поне, на всяко събитие изнамирам нещо ново,нищо че повечето участници и публика се познавамеа специално пък за партитата-ами всеки гледа да пробва/покаже какво е научил или да види докъде е стигнал,да опита да танцува с по-добри, да импровизира и т.н.за мен партитата са си много по-добра школовка от която и да е тренировка или уъркшоп примерно,особено след като имах възможност да потанцувам с инструкторите.:goo:така че,мисля,че не само не се губи тръпката,ами напротив,става още по-голяма
if u love something,let it go,if it comes back it was yours,if it doesn't...well...you never know...
Май не съм се изразил достатъчно ясно. И двамата до сега сте писали, че колкото повече ивенти, толкова по- добре и аз само мога да се съглася.
Аз питах за идеята състезание, дали не идва малко в повече и дали не се експлоатира конкретно тази идея повече от колкото трябва. Някак остава впечатление, че у нас сме супер състезатели по душа и това ни влече най- много. Дали не е нещо като "криво разбрана цивилизация".
А за танцуването...ами аз определено виждам разлика в състезателното танцуване и шоу танцуването- за публика. Такава разлика има, както в изграждането на хореографиите, така и в цялото настроение на танца. У нас се развива силно имено състезателното и поради тази причина "страда" зрителя. Състезателното изпълнение се лишава от контакта с публиката, от всякаква театралност и постановка, налагат се и ограничения /според правилника на състезанието/, а бавното изпълнение /то предполага богатство на стилови елементи и красота/ е обречено на провал.
Това имах в предвид, дано сега да съм по- ясен
rumbarumbero писа:
А за танцуването...ами аз определено виждам разлика в състезателното танцуване и шоу танцуването- за публика. Такава разлика има, както в изграждането на хореографиите, така и в цялото настроение на танца. У нас се развива силно имено състезателното и поради тази причина "страда" зрителя. Състезателното изпълнение се лишава от контакта с публиката, от всякаква театралност и постановка, налагат се и ограничения /според правилника на състезанието/, а бавното изпълнение /то предполага богатство на стилови елементи и красота/ е обречено на провал.
Това имах в предвид, дано сега да съм по- ясен
Абсолютно си прав, това е ясно, така еАз също сто пъти предпочитам да гледам шоу изпълнения. Състезанията малко или много уеднаквяват изпълненията, защото неминуемо трябва да се покаже повече техника. За мен салсата и изобщо танцът е развлечение и шоу, а не спорт. А за целта "състезание", тя трябва да бъде превърната в спорт, за да има база за оценки на журито. Да не говорим за отрицателните емоции и караници, които носят. Но от друга страна, салсата е и бизнес, а състезанията са неминуемо част от него. Те мотивират хората да се развиват и да танцуват. Защото колкото и да ни е чудно на някои от нас, хората обичат състезанията по салса, и да гледат и да участват. Почти всеки втори начинаещ си мечтае да се яви на състезание, преди още да е разбрал за какво става въпрос, така че това е голям стимул Но колко добри танцьори има по света, които не са се явявали на състезания, което не им пречи да са велики.
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
Съперниченето между инструкторите за съжаление излиза от нормалното съревнование в рамките на конкуренцията и борбата за популярност и клиенти. На тази основа живее състезателното танцуване по партита, поддържано живо от ученици, заразение с маниите за величие на техните учители. Що се касае до самите Състезания - подобен род събития не привличат интереса ми по никакъв начин и аз кротко ги игнорирам. :coo:
и малко офтопик:
thunderchief писа:
... Кике порядъчно добра техника и само му трябва добра хореография(откровено казано изпълнението му като партньор на една от девойките в конкурса "Танцувай с мен" ми обра точките, идеята с пианото особено ми хареса)
За Кики мога да говоря само хубави неща, но не това е темата, която засягам.
Хореографията с пианото съм я гледал мноого отдавна, само не мога де се сетя Ал Еспиноза (по-вероятно) или Алекс да Силва беше ... принципно не е проблем да изровя клипчето от архива ми и да го споделя.
"Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп" - Махатма Ганди
Сега вече ще пиша направо.
След последните случки, смятам, че състезанията в тази си форма са вредни и обслужват определени интереси, за сметка на други. Принципа на провеждане, съдиистване и организирането е грешно.
Няма да споменавам дребните детайли, само тези:
Как е възможно Илиян /примерно/ от Салса де Куба или Гулико /примерно/ да оценяват Алфредо, Мони или Кике???
Не смятате ли, че нещо е сбъркано и че потенциялните съдии, всъщност се състезават, а поставените съдии са, дипломатично казано, недоказани.
За Стефан и неговите "симпатии" или "антипатии" /на кратко- "бизнес"/, няма какво да се споменава... То вече е ясно, че и това е една от причините за всичките негативни емоции и недоволни, а те май са всички от публиката или поне повечето.
Ще ми хареса да има само едно състезание и да се знае, че е истинското.
rumbarumbero писа:
Сега вече ще пиша направо.
След последните случки, смятам, че състезанията в тази си форма са вредни и обслужват определени интереси, за сметка на други. Принципа на провеждане, съдиистване и организирането е грешно.
Няма да споменавам дребните детайли, само тези:
Как е възможно Илиян /примерно/ от Салса де Куба или Гулико /примерно/ да оценяват Алфредо, Мони или Кике???
Не смятате ли, че нещо е сбъркано и че потенциялните съдии, всъщност се състезават, а поставените съдии са, дипломатично казано, недоказани.
За Стефан и неговите "симпатии" или "антипатии" /на кратко- "бизнес"/, няма какво да се споменава... То вече е ясно, че и това е една от причините за всичките негативни емоции и недоволни, а те май са всички от публиката или поне повечето.
Ще ми хареса да има само едно състезание и да се знае, че е истинското.
Рядко пиша в този форум, но по отношение на състезанията и нанесаната от тях вреда си абсолютно прав. Аз мисля същото. Не омаловажавам труда на организаторите от Пловдив и София, но си мисля, че бяха употребени и то по не най- коректния начин от софиянци. Идеята да има верига от салса- събития в различните градове е повече от добра. Само че не състезания- в момента те донесоха разделение и разправии, каквито никога досега не е имало. По- добре би било да се правят мини- фестивали, с уъркшопи, шоу- програми и партита, както беше напр. с участието на Луис и Мелиса в Пловдив. Това ще е нещо, което ще обединява, а няма да разделя хората. Четири състезания обаче, за четири месеца, според идва в повече на българската салса.