|
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
|
| sssss |
Публикувана в 18.04.2007 в 17:29
|
Известен
Мнения: 610
Регистриран на: 13/04/2006 09:40
|
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Posted on април 15th, 2007 in По каналите by Venetzia
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
източник: някъде из нета |
| |
|
|
| tanyatasheva |
Публикувана в 18.04.2007 в 18:53
|
Известен
Мнения: 438
Регистриран на: 02/08/2006 18:07
|
О, много се натъжих Много неща могат да се добавят. Например четяхме книги и се катерехме по дърветата Играехме си по цял ден с една малка обикновена топка. Всяко дете, навършило 3 годинки играеше само навън. Нямаше деца без братче или сестриче...........Казват, че информационното общество е последният етап на цивилизацията и след това край!:hello:
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
|
| |
|
|
| Khan |
Публикувана в 18.04.2007 в 20:49
|
Фен
Мнения: 72
Регистриран на: 15/04/2006 17:03
|
Еххх, наистина славни времена бяха! |
| |
|
|
| sssss |
Публикувана в 18.04.2007 в 22:23
|
Известен
Мнения: 610
Регистриран на: 13/04/2006 09:40
|
"крадяхме" вечерно време ябълки и люляк от съседските къщи, прескачайки огради, карахме колелета първо с три гуми, а после с 2 и се пребивахме, играехме на народна топка и ластик ... 
Сега...жертва на глобализацията! |
| |
|
|
| thunderchief |
Публикувана в 19.04.2007 в 00:25
|
Известен
Мнения: 830
Регистриран на: 18/03/2006 22:23
|
Да, не беше лошо. По цял ден водехме войни из квартала. Но пък като се замисля сега ми е по-гот по следните причини
1. Имам много по-хубаво колело(и лятото мисля да го разглобя от каране)
2. Имам куп други скъпи играчки(ако някой иска кратък авторски филм за замъка Кенилуърт да дава поща с голям обем можеща да приеме над 10 МВ атачмент, правен е с мойте играчки)
3. Мога да правя каквото си поискам и мога(а и цялото ми семейство) да си го позволя
4. Танцувам салса, в резултат на което успявам да си изкарвам така весело, както през 28 те години преди да почна да го правя никога не съм успявал
Има и още
A и Не ме карат да си лягам след Сънчо(а само колко мразех)
Редактирана от thunderchief на 19.04.2007 в 02:00
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
|
| |
|
|
| sssss |
Публикувана в 19.04.2007 в 09:30
|
Известен
Мнения: 610
Регистриран на: 13/04/2006 09:40
|
thunderchief, така е ..., но по-скоро става дума за сравнение на това как е минало нашето детство с това, какво получават децата в днешно време и как насилствено бързо порастват...!? |
| |
|
|
| thunderchief |
Публикувана в 19.04.2007 в 09:44
|
Известен
Мнения: 830
Регистриран на: 18/03/2006 22:23
|
if писа:
thunderchief, така е ..., но по-скоро става дума за сравнение на това как е минало нашето детство с това, какво получават децата в днешно време и как насилствено бързо порастват ...!?
Да бе разбрах.
Просто си споделям
Иначе скоростта на порастването много зависи от факторите тате и мама ако питаш мене
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
|
| |
|
|
| sssss |
Публикувана в 19.04.2007 в 09:54
|
Известен
Мнения: 610
Регистриран на: 13/04/2006 09:40
|
... аха, че и фактор улица, като сложиш и става мазало! |
| |
|
|
| Sunny |
Публикувана в 03.11.2007 в 13:59
|
Начинаещ
Мнения: 19
Регистриран на: 09/05/2006 11:57
|
Носталгия ... Колко много спомени ми припомня този текст. Откровено казано ме натъжава. Понеже ми припомня, че онова което имах тогава и ме правеше толкова щастлив никога не може да бъде компенсирано от това, което имам сега. Не става дума за предметните неща, те както се придобиват така и се губят. Става дума за онази свобода, която ясно осъзнавам че някога имах без да си давам сметка за това тогава. А сега ... сега откровено казано нищо от това което мога да имам не би ми донесло такава радост.
Как изобщо сме оживели?
Единственият отговор, за който се сещам е : Именно понеже нямаше нещата, който изпълват ежедневието ни днес . Именно поради тази причина.
Благодаря, че го сподели if.
Един ден ще ме попиташ:
Кое Обичаш повече - мен или живота си?
Живота си - ще отговоря АЗ и ТИ ще ме напуснеш без да знаеш, че живота ми това си ТИ!
 |
| |
|
|
| majadera |
Публикувана в 03.11.2007 в 17:00
|
Начинаещ
Мнения: 13
Регистриран на: 22/04/2007 15:48
|
Мдам, добра тема. Тъжно ми е като си помисля колко много неща вече никой след нас няма да прави ... колко много игри и детски усмивки вече няма да са същите ...
Тъжно е, ама е неизбежно - някой ден и тези поколения сега ще имат спомени за детски години, които никога няма да бъдат същите ...
cierro mis ojos y te imagino cerca de mi
|
| |
|
|
| thunderchief |
Публикувана в 03.11.2007 в 21:36
|
Известен
Мнения: 830
Регистриран на: 18/03/2006 22:23
|
Аз пак да кажа,
Не гледайте в миналото. Няма значение какво няма да правят след вас. Така и така вече правят куп интересни неща дето не сте се сещали да правите или просто не ги е имало.
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
|
| |
|
