Хъм..., благодатна тема...може доста да се попише, но ще пусна един цитат, който е малко общ..., но казва всичко!
Имам си такива приятели (броят се на пръсти, но са качествени истински!!!) и съм истински щастлива, че ги има и винаги мога да разчитам на тях, както и те на мен!
За приятелството
ЕДИН МЛАДЕЖ помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище,
ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.
Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му; защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.
Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;
защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа.
Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти. Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето? Търси го да изживеете времето. Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.
И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.
Джубран Халил Джубран
Редактирана от sssss на 16.01.2007 в 20:27
dii писа: За човекът с главно «Ч», стойностният и истински приятел.
Какви качества трябва да притежава ТОЙ (Човекът)?
Ми аз май нямам много такива и с риск да прозвуча като ветеран от Виетнам, Гранада, Панама и Пустинен Щит(имам късмета да съм чувал за тия места само в новините) главно са хора с които сме служили заедно, изключая ония митични 3-4 дами които познавам покрай салсата, които ми оправят настроението за месец напред като се позавъртят около мене
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
if писа:
thunderchief и аз съм чувала от мъже, че истинските приятелства при някои от тях точно там се завръзват ... в казармата!
Жалко, че 2008-ма я махат!
Ми лафа на едно другарче от ШЗО Плевен е "Една нива сме орали...", та няма как там да не се оформят приятелства щото на човек му е смъкнато всичкото лустро дето го съпровожда в "цивилизацията" и се вижда що за стока е всъщност, а принципа "Всеки е боклук до доказване на противното"(не го възприемайте за ругатня, в науката му викат меритокрация от английското merit - заслуга) действа с пълна сила.
Иначе никак не е лошо че я махат наборната служба - държавата ще поспести пари, хората ще спестят време, армията ще спечели качествени мотивирани кадри(и ще икономиса ненужни разходи за поддържане на паразитна администрация), а в крайна сметка пак държавата ще спечели пари от данъците на хората отишли на работа вместо да опъват крак и да стават мъже(в армията се отива защото си такъв, не за да станеш)
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
Аз имам без майтап само една такава приятелка, с която се познаваме вече повече от 10 години. За качества не знам,но просто си пасваме,разбираме се без думи и може да си споделим абсолютно всичко
if u love something,let it go,if it comes back it was yours,if it doesn't...well...you never know...
, благодатна тема...може доста да се попише, но ще пусна един цитат, който е малко общ..., но казва всичко!
