Всичко започна през есента на 2002-ра година. Тогава бях почти на 17 години. Младо, срамежливо и чувствително момче, което беше преживяло преди това само една истинска, несподелена любов.
Живеех с майка си в беднотия. Баща ми си имаше друго семейство. Времето беше такова, че не всяко семейство имаше у дома си компютър, така че се лишавах от закуска в училище и ходех пеша всеки божи ден, за да спестя пари и на края на седмицата да отида заедно с приятелите си на интернет зала. Докъто приятелите ми си играеха на нещо, аз разглеждах сайтове и влизах в чатовете. Там открих и нея - моята най-дълга несподелена любов. Тогава направих грешката да се видя с нея. Тази моя постъпка спокойно бих определил като ключов момент от живота ми, понеже тя е основата на много последвали през следващите години събития.
Бяхме се разбрали, че аз, тя и още една нейна приятелка ще ходим на дискотека. Бях в оречения час на съответното място. Тя ми прати съобщение на мобилния телефон, че ще закъснее с около 10 минути и да ги изчакам. Направих го. Те дойдоха. Нейната приятелка беше по-отракана и първо се запознах с нея - приятно момиче с видимо весело настроение. Ето, че дойде моментът на запознанството ми с въпросната девойка. Беше толкова красива и невинна. Понеже беше нисичка, те навдигна очи и ме погледна. Тогава бях покусен. Този поглед и усмивка никога не ще забравя. Това беше любов от пръв поглед.
В дискотеката се опитах да завържа някакъв разговор с нея, но беше прекалено шумно, а и когато човек е влюбен загубва ума и дума. Не бях подходящо облечен за дискотека. Носих кожено яке и поуловер под него, така че стоях на една таборетка и не свалях поглед от нея. Тя в същото време си говореше с някакъв нейн познат. По едно време седна в него и си продължиха разговора. А аз, глупакът не знаех какво да направя. Това ни беше първата среща все пак. Постоях още малко в дискотеката и си тръгнах. По пътя към вкъщи постоянно си мислех за нея, бях влюбен.
Дойде зимата, беше студена и тежка. Разболях се и не излизах от вкъщи, но мисълта ми за нея не ми даваше мира. Не можех да спя, не можех да ям, дори не бях способен да си уча уроците, понеже мисълта ми беше заета. В умът ми беше само тя. Когато отивах до някоя интернет зала да си чатя с нея и я канех на кафе, тя винаги отказваше. Това не беше веднъж или два пъти. Аз бях упорит и не губех надежда. Единственото ни общуване беше чрез интернет. С времето научих много неща за нея и още повече я обикнах, но не знаех как да и го кажа. Не знаех как ще го приеме и ме беше страх да не я загубя.
Втория път, когато я видях беше за малко. Пребирах се от Централна гара към Кършияка. Видяхме се на Иван Вазов Бях много развълнуван Всякаш исках да и кажа нещо, но не можех. Само я гледах, тя ми чистити новата прическа и след една пленителна усмивка ми каза чао. Това беше пролетта на 2003-та година. Исках да и разкрия моите чувства, но не и по интернет. Умоялвах я, едва ли не, да излезе с мен на кафе, за да и го кажа, но тя винаги отказваше. Страдах и бях нещастен, сърцето ми се късаше. Чувствата ми към нея бяха искрени и истински, но като че ли някаква зла сила я караше винаги да ми отказва за среща и да ми разбива сърцето.
Общуването ми с нея по интернет продължаваше. Чудех се каква тема да започна, за да и е интересно и да си пприказва с мен. Не знаех какво да правя. Страх ме беше да не стъпя на криво. Изживявах се дори като кошче за душевни отпадаци. Изслушвах я, давах и съвети, мислейки, че по този начин ще се сближа с нея и ще и разкрия най-накрая чувствата си.
Третия път, когато я видях беше през юни 2003-та. На централния площад в Пловдив имаше "бир фест" - концерти на различни певци и групи и шатри, под които хората пиеха бира. Имах среща там с един познат, да му връщам една видеокасета. Търсейки го сред тълпата видях нея. Беше прекрасна, истинска принцеса. Тя беше там с една нейна приятелка. Приказвахме си около половин час и те си тръгнаха. Аз пак не свалях поглед от нея и я гледах влюбено.
Продължавахме да си чатим като не губех надеждата, че някой ден ще бъдем заедно. Мина се поивече от половин година до следващата ни среща. Тя беше за част от секундата. Просто размяна на погледи. Взехме да си пишем по-рядко. Това не означаваше, че съм спрял да я обичам. Точно напротив, любовта ми към нея никога не е спирала. ВИнаги е била толкова силна, колкото и в началото, още когато се запознахме.
Имал съм множество други връзки през това време, но никога не съм спирал да си мисля за нея. Беше изключителна рядкост да се видим, а и нямахме общи приятели, за да поискам помоща от някой, който да успее да ни пресече координатите. Единствения начин за общуване с нея си оставаше интернет. Вече имах компютър вкъщи и си приказвах с нея по-редовно. Разменяхме си снимки и музика. Като че ли надеждите ми се засилваха. Вярвах, че тази моя съкровенна мечта ще се превърне в реалност и ще бъда с нея, ще се чувствам щастлив.
Пак последваха множество покани от моя страна и тя пак ми отказваше под предтекст, че си имала приятел, който е много ревнив и не можела да излезе с мен. Нямах друг избор, трябвашеда приема и този факт. Така времето минаваше, а аз се чудих какво да направя, че да я изведа на кафе, да и кажа какви чувства имам. Минаха се 3 години. Аз продължавах да я обичам. Не се отказвах, исках и аз да бъда истински щастлив. Като гледах влюбените двойки по парка се натъжавах. Искаше ми се да съм на тяхно място. Но уви, съдбата не се оказа благосклонна към мен. Всичките гаджета, които имах през това време бяхабез значение за мен. Аз си мислех за нея, обичах я и исках да бъдем заедно.
През лятото на 2005-та я виждах по-често. Тогава работих на главната и тя минаваше от там от време на време. Но за съжаление беше с приятеля си. Когато се спираше да си поговорим, аз виждах нейния поглед. Гледаше ме така, всякаш има нещо да ми каже, но нещо я спираше. Усмихваше се непрекъснато, а аз се разтапях. Искаше ми се да я прегърна. Чувствах я толкова близка, а всъщност, тя по никакъв начин не ме допускаше до себе си.
По същото време се появи и една наша обща позната, която успя да създаде само интриги. Това ме отдалечи от моята несподелена любов още повече. Към края на 2005-та година разбрах, че тя е скъсала с гаджето си. Изчаках да се минат няколко седмици, и когато тя продължаваше да ми отказва среща, аз реших, че е крайно време да и го кажа по интернет. Хем да не се измъчвам повече, защото нямах сили да чакам, хем за да не я изпусна и да тръгне с някой друг, който пак ще я накара да страда. Доста глупава постъпка то моя страна, но в онзи момент не можех да оправлявам действията и постъпките си. Тогава тя разби сърцето ми напълно. Каза ми, че не искала да бъде с мен. Нямало тръпка... Това разби и надеждите ми. Тогава осъзнах, че тя още в миналото ме е поставила в графа приятели, а не в такава за потенциални бъдещи гаджета. И това е така, защото нямах достатъчно контакти с нея. Тя ги блокираше още в зародиш.
Всички тези обстоятелства ме накараха да потърся помощ от едни майстори на свалката и бързия флирт. Те ме научиха на много неща. Предадаха ми много житейски опит. С някои от тях останахме и добри приятели до ден днешен. Промених се много, сложих маска, която ми прекрива същността. Научих се да ползвам адски много умения, изградени на базата на психологията, които бяха на едно доста виоко ниво, за да свалям момичета, да се харесвам на хората и да постигам целите си. Това общество ме превърна до някаква степен в човек с мъртви чувства. От Миналите ми страдания, а и от допълнително от предаваната ми психо нагласа, дойде момент, когато нищо не можеше да ме трогне. И всичко това докъто през лятото на 2006-та не я видях още няколко пъти. Тогава осъзнах, че към нея винаги ще имам чувства и че любовта ми към нея е по-силна от най-добрите психически нагласи. Тя беше моят "проблем - Единствена"! Това 2006-то лято общувахме повече от всякога на живо, но ... тя пак не ме допусна до себе си, въпреки, че и личеше, че не съм и безразличен. Това мога да го определя чрез моите добри психологически познания и чрез фактът, че тя взе моя снимка за документ, която изпадна от портфейла ми и си е пребра.
Ето че дойде и есента на 2006-та, с нея и друг момент от нашите взаимоотношения. Една вечер и писах в ICQ, тя не ми отговаряше, писах и и в Skype - тя пак не отговаряше, а в същото време я гледах как пише в mIRC. Много се ядосах на това нейно темерудско държание и я изтрих от контактните ми листи. Изтрих нейните снимки в телефона ми, снимките и от компютъра ми, които бяха повече от 15-20. И не я потърсих повече. Към края на годината и пратих SMS, с който да и чиститя рождения ден. След 10-тина дни и аз получих такъв за моя рожден ден (дали беше само размяна на жестове ?) и това беше ...
Имам чувства към нея, уважавам я много, обичам я, но вече нещата са по-различни. Мисля по друг начин. Щом за тези 5 години съдбата е против това, а и въпросната девойка ако искаше можеше да ме потърси, няма какво да направя повече.
Пиша тази история, не защото искам да постигна нещо с нея, а защото смятам, че така се разделям с траен проблем, които тая в себе си. Слабо ме интересува дали тази история ще бъде компромат срещу мен. Аз не се срамувам от грешките си, не се срамувам и от чувствата си. Сега, когато вече много хора знаете моята история и не я тая в себе си, мога да я загърбя и да обърна повече внимание на професионалната си реализация.
На този свят любов няма. Всичко е игра на чувства и човек е създаден, за да страда. Когато не можеш да промениш нещо, ти се приспособяваш към него, а когато изкуствено променш съдбата си, природата се обръща срещу теб. Защо ли ? Един Бог знае ...
Тъжна,красива,съвременна история за една несподелена любов...
Salseros,с тази си изповед ме върна много години назад,когато и моите чувства бяха наранени.Обичах лудо,а ме излъгаха...Много боли..Но времето лекува...Когато се чувствах най-зле,когато не виждах смисъл,когато всяка частичка надежда се беше изпарила....се появи Тя....истинската любов...Аз вярвам в любовта.Това е най-прекрасното нещо на света.Но за да я опознаеш истински,трябва да познаеш и болката...Въпрос на време е да се пресекат пътищата ви...Дори и да я чакаш цял живот...
А човекът наистина е създаден,за да страда...Но страда,за да може да обича,да усети любовта...истинската.Ако вярваш в нея,ако я търсиш,тя непременно ще дойде...Щом ти си способен да обичаш,значи ще има някой,който и теб ще обича...
А целият живот аз оприличавам с морето.Буйно или спокойно,развълнувано или тихо,дълбоко и непознато.И през цялото време се редуват приливи и отливи...приливи и отливи.Едно непрестанно движение на чувства...
Никой не трябва да се срамува от чувствата си...Създадени сме,за да чувстваме...Спрем ли,значи е дошъл краят...
И накрая пак ще повторя:Аз вярвам в любовта!
А какво е любовта....?
Редактирана от melody на 11.01.2007 в 01:06
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
Бях млад, зелен и луд сега само зелен и луд.
Колко истории имаКнига сте напишаАма кои ще чете?
Сега си почивам и сега just enjoy myself
Никои наивни девоики от салсата си мислят че се занимавам с тях.Споко, помъдрях и не го правя само денсссс
Но иначе Salseros - браво!
Какво толкова! Всеки един от нас поне веднъж в живота си е преживявал подобно голямо любовно разочарование.Тежко е, гадно е,но на всеки се случва!
Редактирана от blue_lipstick на 11.01.2007 в 19:38
don't click this link...
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът.
Подобна история показва че малко се пие в тая държава и като се пие се прекалява с техническия спирт. Иначе не мога да си обясня появата и в нета. Не стига другото ми са и крайно погрешни изводите(вероятно пак технически спирт - ей оставете нещо за охлаждане на апаратурата!!!)
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
Просто въпросният Salseros не е имал достатъчно сила да махне с ръка и да разбере, да си даде сметка, че може би тази жена най-вероятно не е била подходящата половинка за него и най-лошото е, че е бил заслепен толкова години, за да погледне "настрани" и да открие "правилната", с която би бил истински щастлив. Пак са относителни нещата, никога не можеш да бъдеш сигурен, защото всичко (живот, половинки, събития, случки, обич, ввръзки, брак и т.н и т.н.) са доста непредсказуеми.
За всеки влак си има пътник де...нали така беше поговорката, така че...СВЕТЪТ не се е свършил ... има и добра страна - всяко разочарование УЧИ, така че може би си взел повече, отколкото са ти взели, погледни го от тази страна и всичко ще е ОК!
чудя се, ако тя ти беше обърнала внимание от самото начало, дали щеше толкова дълго да проявяваш интерес? това, което не можем да имаме, винаги е по-интересно от това, което притежаваме, да кажем, че е един вид предизвикателство. имала съм подобна история на твоята възраст, даже продължи по-дълго - 8 години. единствено края е по-различен. след осем години той започна да ме търси и да иска да излизаме. бях доста шокирана, осъзнавайки, че осем години съм залитала по човек, който на практика не познавам и който колкото повече опознавах, толкова по-ясно осъзнавах, че нямаме ама никакво бъдеще заедно. любовта и желанието да обичаш са две различни неща, но като човек, занимавал се с психология, предполагам това ти е ясно. това с маската също е обичаен трик, един вид защитна реакция, но спокойно, един ден ще срещнеш човека, който ще те накара да я свалиш, а ти не само че нама да имаш нищо против, но и с удоволствие ще го направиш. е, честит Св. Валентин!
Книга сте напиша
Ама кои ще чете?
just enjoy myself 
