Днес в един страшно разгорещен спор, чух че всички който започват да ходят на уроци по нещо са били комплексирани, самотни и ужасно скучни хора. Супер се възмутих от това и се зачудих всъщност защо аз, а и всички вие започнахте да ходите на уроци по салса? Заради скуката, комплексите, самотни, скучни, нямате приятели или ???
Аз лично започнах да ходя на уроци защото няколко мой приятелки ме завлекоха в истинският смисъл на думата ... след това аз ги водех тях След няколко урока компанията ми стана супер приятна и така години наред ...
Темата е коментирана няколко пъти, но редно ли е да се наслагва такава нагласа към хората занимаващи се активно с нещо - салса, плуване, народни или каквото и да е било? Това че отделяш време за хоби, развлечение или спорт, прави ли човека комплексар?
Редактирана от admin на 21.12.2006 в 11:44
Салсата предлага една възможност да се учиш да танцуваш, която не знам друг вид обучение по танци да предлага. Или поне не предлагаше по времето, когато аз тръгнах на салса. Или не се предлагаше в града, с който аз ходя да танцувам. Или аз не съм знаела. Така или иначе салсата беше единствената възможност, която аз открих, да реализирам една отдавнашна мечта - да се уча да танцувам, но "за себе си" - не за да ходя по състезания, не за да изнасям представления, не за да превръщам танцуването в професия, а само за собственото удовлетворение да мога по-добре чрез движенията си да изразя музиката, която слушам. Не че имах идея тогава какво е салса, но исках да се уча нещо да танцувам, а на салса можеше да се отиде без някога нещо да си танцувал, без значение на колко години си, без да си непременно с партньор и без някой да те кара да ходиш на състезания.
(А темата верно е доста дискутирана, но ми допадна начинът, по който админът я е задал - щом успя да ме изкуши да отговоря )
Редактирана от Joli на 21.12.2006 в 11:47
:uho: От любопитство, не че съм имала осъзната нужда..., даже ми трябваше доста време, че да се навия. Мързеше ме ужасно като започвах :slip::slip::slip: и бях сигурна, че това ще е поредното ми занимание, което просто искам да "опитам" и ще се откажа след 3,4 месеца - като фитнеса, аеробиката, плуването ... и т.н !
След като в продължение на няколко месеца с една приятелка се убеждавахме взаимно, че трябва да направим нещо различно, освен да се работи, най-накрая тя ме завлече на салса... Бях гледала някъде някаква школа преди години, тогава хич не ми беше харесало (по принцип до момента бях фен основно и само на спортните танци). Съответно хич не бях ентусиазирана, но реших, че в крайна сметка е нещо... Сега се получи така, че аз станах редовна и запалена, а приятелката ми се вясва от дъжд на вятър... ))
admin писа:
Това че отделяш време за хоби, развлечение или спорт, прави ли човека комплексар?
Или за да осъществиш някаква вътрешна необходимост, или стара мечта?
Така или иначе такива обобщения, че всички били еди какви си, ги правят хора, чето мнение и без това не бих могла да ценя. И мен ме дразнят много подобни изявления, но да спориш с подобни хора е все едно да си удряш главата в стена. Пък и ние, които ходим на салса, си знаем защо сме тръгнали, знаем какви са хората "в салсата" - че са най-различни. Но и аз понякога се замислям как ли изглежда танцът салса и салса-обществото на хората отстрани. Не у всички предизвиква симпатии :-/
Винаги ще има хора, за които ще е нова, ще има и такива, които точно при това "завъртане" ще се решат да отговорят; а и преравянето на даден форум, за да се види дали дадена тема вече не е пускана, не е много често срещано явление (макар че в случая едва ли точно админът може да бъде обвинен в такъв пропуск).
Не че нещо не съм съгласна, че темата е много дискутирана (до степен на омръзване даже), просто споделям впечатления. Редактирана от Joli на 21.12.2006 в 12:03
знам че темата е дискутирана, знам че точно аз я пускам. Но в случая се издразних много на това, че хора занимаващи се с някакъв спорт, отделящи време за хоби, развлечение, или както каза Joli "вътрешна необходимост, или стара мечта" ... се наричат комплексари, загубеняци и скучни хора. Това е не само нереално, но и адски глупаво! Да не говорим за това, че по въпросното радио коментираха какви са хората или по точно мъжете занимаващи се със спортни и/или народни танци ... предполагам се сещате, за какви наклонности се говореше. Беше повече от неприятно и гнусно!
Аз лично винаги силно се възмущавам, когато чуя подобни гнусни коментари относно мъжете, занимаващи се с някакъв вид танци. Мисля също, че именно хората, изказали такива мнения са комплексари, страдащи от криворазбрана нужда за доказване на своята мъжественост.:uho:
А иначе, аз тръгнах на салса, защото от малка много исках да се науча да танцувам!:ura: Радвм се, че започнах и не смятам да спирам!
Във всяка област в живота има комплексари,които са избрали дадено занимание за да се опитат да преодолеят/избият/справят/маскират комплексите и личностните си проблеми.
Имам хипотеза,че специално за салсата някои хора споделят такова виждане,каквото Иво описа,защото е занимание/танц:
1) по двойки и понякога хвата е доста интимен.
2) в който често се прилагат еротични движения.
3) близкият контакт с противоположния пол е неизбежен (а за някой мъже/жени с проблем това е добре дошло).
Та по тая линия доста хора имат проблеми в общуването с ответния пол и може би,донякъде салсата им помага да ги преодолеят или поне те си мислят,че им помага.
Не мога да си представя как това преодоляване ще се осъществи ако,примерно пламенно колекционираш марки,или пък тренираш страстно овчарски скок.:jamp:
А защо аз лично тръгнах на салса,съм описала подробно в една по-стара тема!
Редактирана от blue_lipstick на 21.12.2006 в 13:36
don't click this link...
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът.
Joli писа:
преравянето на даден форум, за да се види дали дадена тема вече не е пускана, не е много често срещано явление (макар че в случая едва ли точно админът може да бъде обвинен в такъв пропуск).
Joli, смяташ ли, че някой може да бъде обвинен в пропуск? Аз лично напомних за тази стара нишка, защото ми се струва, че е много хубаво отвреме навреме да си припомняме какви сме били преди. За себе си мога да кажа, че като четох какво сме писали тогава, много се смях и се заредих много положително от ентусиазма, с който съм започнала да танцувам преди няколко месеца :ura:
Още от гимназията (а това беше много отдавна) имам впечатлението, че у нас се смята за ужасно cool да не правиш нищо. Може би само да се интересуваш от спорт (разбирай да висиш пред телевизора, не да тренираш) и тихо да си поркаш. Иначе не само за танците, за всичко са измислени етикети: мъжете-танцьори са със съответните споменати по-горе наклонности, жените, които танцуват салса (цитирам): "Търсят само кой да ги ...", ако някой се запише на курс по език е "натегач" друг курс - "кариерист" и т.н. Страшно удобна позиция, иначе ако тръгнеш на курс по салса, ще трябва да си признаеш, че не знаеш как да хванеш дамата си, или съответно - не знаеш какво да правиш като дама. Ако тръгнеш на курс по английски ще тябва да си признаеш, че супер те мързи да учиш и не можеш да си вържеш езика на фльонга, за да произнесеш нещо членоразделно и т.н. Само че мен вече тези спряха да ме интересуват - нека си се разплуват. А ние ще правим каквото си искаме.
mojito dream писа:
иначе ако тръгнеш на курс по салса, ще трябва да си признаеш, че не знаеш как да хванеш дамата си, или съответно - не знаеш какво да правиш като дама. Ако тръгнеш на курс по английски ще тябва да си признаеш, че супер те мързи да учиш и не можеш да си вържеш езика на фльонга, за да произнесеш нещо членоразделно и т.н. Само че мен вече тези спряха да ме интересуват - нека си се разплуват. А ние ще правим каквото си искаме.
Определено не защото "там има много жени и то все хубави" както казва един мой приятел, който доведох в школата.
От доста време се канех да се запиша, /почти година "канене"/ и все "нямаше време" и веднъж "рекох и отсякох".Първата ми салса партньорка не се застоя много , а побегна да работи в Брюксел, но всичко е О.К. Запознах се с много и интересни хора.
Обичам танца, експеримента, "закачката и постановката по музиката", имам си и "наслоения" отпреди години от Латинска Америка и малко от първите салса партита в БГ на "Линеа Латина", ех времена...
Освен това се разтоварвам чудесно и психически и физически...
Определено не тръгнах на салса,за да избивам комплекси!И не може така да се сложат под един знаменател всички!Тръгнах на салса,защото обичам да танцувам и ми хареса още от първия път.И аз като Доктора се каних дъъъълго време,докато се реша.Сега съм малко в застой....дано след Нова година да успея да се "внедря" пак някъде,защото когато танцувам се чувствам чудесно и физически и психически
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
El Doctor писа:
Определено не защото "там има много жени и то все хубави" както казва един мой приятел, който доведох в школата.
От доста време се канех да се запиша, /почти година "канене"/ и все "нямаше време" и веднъж "рекох и отсякох".Първата ми салса партньорка не се застоя много , а побегна да работи в Брюксел, но всичко е О.К. Запознах се с много и интересни хора.
Обичам танца, експеримента, "закачката и постановката по музиката", имам си и "наслоения" отпреди години от Латинска Америка и малко от първите салса партита в БГ на "Линеа Латина", ех времена...
Освен това се разтоварвам чудесно и психически и физически...
Сега остава да се окаже че ти познавам и първата партньорка. Къде работи ва жена в Брюксел ако не е тайна?
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
El Doctor писа:
Определено не защото "там има много жени и то все хубави" както казва един мой приятел, който доведох в школата.
От доста време се канех да се запиша, /почти година "канене"/ и все "нямаше време" и веднъж "рекох и отсякох".Първата ми салса партньорка не се застоя много , а побегна да работи в Брюксел, но всичко е О.К. Запознах се с много и интересни хора.
Обичам танца, експеримента, "закачката и постановката по музиката", имам си и "наслоения" отпреди години от Латинска Америка и малко от първите салса партита в БГ на "Линеа Латина", ех времена...
Освен това се разтоварвам чудесно и психически и физически...
Сега остава да се окаже че ти познавам и първата партньорка. Къде работи ва жена в Брюксел ако не е тайна?
Ами Тъндъре, Кунева се казваше, мисля че Миглена..Кака ми се падаше...Там нещо на дипломатка се правеше, ама малко сухар си падаше за салса и меренге...И очилцата и тракаха много на Кюбан ...Днес не е първи април...Весела Коледа!
bubu писа:...която напоследък е като обсебена от въпросните танци и изпада в истерия всеки път, когато по някаква причина пропусна урок, както и не пропуска да ми напомни поне с няколко смс-а за предстоящите часове и партита.
Уау... това е болест, според мен!
Явно за този тип ученици-фенове, които не пропускат парти, урок, новина, събитие и не мислят за нищо друго освен за салса, не прекарват приятно свободнто си време с нищо друо освен със салса, темите им за разговор с приятели са само за салса, за които тя е всичко и се оставят да ги обсеби до такава степен, че да не могат без нея или да се чувстват дискомфортно при даден пропуск на парти, урок или и аз не знам какво друго.......ууууу смея да твърдя, че този тип хора според мен (има и такива, ДА ... моите съболезнования направо...) са лишени от личен живот и наистина запълват някаква празнина, защото съм на мнение, че редом със салсата, като забавление....има поне още поне един милион приятни емоции, които можеш да си доставиш и да си щастлив с тях, и които с нищо не отстъпват пред иначе така интересната понякога салса!
[b] защото съм на мнение, че редом със салсата, като забавление....има поне още поне един милион приятни емоции, които можеш да си доставиш и да си щастлив с тях, и които с нищо не отстъпват пред иначе така интересната понякога салса!
Като забавление - да, има поне още един милион приятни емоции, някои от които доста по-разтърсващи, а също така пет пъти повече неприятни емоции. Доста от тези неща съм ги преживяла за добро или за лошо. Но разбери, че емоцията да твориш нещо - било да танцуваш, да рисуваш, или да свириш на инструмент, особено пък когато го правиш по свое желание, без да си длъжен или да ти е работа... това не може да се сравни с нищо друго.:goo::goo::goo: Не знам как да го обясня.;pa: Е да, животът е разнообразен, но всеки сам избира дали да се разпилява, или да се съсредоточи върху едно нещо за определен период.
А на конкретния въпрос, защо започнах да танцувам салса? Краткият отговор е по две причини: защото много обичам латиноамериканската култура, музика, фолклор и по-специално кубинската и защото много обичам да танцувам. Две в едно:att:
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
След няколко урока компанията ми стана супер приятна и така години наред ... 
