|
Какъв исках да стана?
|
| FABRICIA |
Публикувана в 22.11.2006 в 12:44
|
Запленен
Мнения: 159
Регистриран на: 18/03/2006 22:23
|
Дойде ми наум поради много неща - мернах преди няколко дни "Кой е по по най" и този въпрос там е нещо като коронния. А децата са толкова искрени и много вълнуват с отговорите си. По този повод се сетих, че сестра ми преди няколко години заяви че иска да става продавачка, което ме хвърли в голям смут как тази професия може да бъде привлекателна в нейните очи. За себе си си спомням, че исках да бъда много неща, и всичките се обуславяха от нещо, което силно ме е впечатлило - състезание по фигурно пързаляне/ще ставам фигуристка/, сапунен сериал /ще ставам актриса/, Али Макбийл /ще ставам адвокат/ и т.н. и т.н. Най-много исках да стана принцеса /каквото и измерение да има това понятие в днешния свят/. Мога да кажа, че донякъде, в някои сфери на живота това, последното се е сбъднало....но това е друга тема. 
Та, след дългия увод, въпросът е всъщност много прост - Какви искахте да станете, когато бяхте малки? От къде беше произлязло това ваше желание и то осъществи ли се...или потъна някъде в детството?
Редактирана от FABRICIA на 22.11.2006 в 12:45
Let me DREAM the way I can...and I will show you and give you the whole world...
|
| |
|
|
| herairness |
Публикувана в 22.11.2006 в 14:43
|
Звезда
Мнения: 210
Регистриран на: 22/09/2006 02:01
|
доколкото си спомням,и аз исках много работи да ставам, но няколко бяха по-изявени.баскетболистка щях да стана ако не беше гадната контузия в коляното на едно училищно първенство тази ми мечта тръгна от тримата ми треньори в училище, които естествено бяха много готини и всички бяхме влюбени в тях същото ме спря и от футбола,само че по него ме запалиха дядо,татко и чичо тъй като още от малка,въпреки протестите на мама, ме взимаха на стадион тича да гледаме черно морепевица не можах да стана,понеже нямах толкова връзки,че да се вредя след 10 години пеене, а за него мисля че няма друга причина освен голямата ми любов към музиката още от малка.та сега се забавлявам само по караокетата в момента обаче смятам да стана добра салсера тъй като това поне е възможно
if u love something,let it go,if it comes back it was yours,if it doesn't...well...you never know...
|
| |
|
|
| thunderchief |
Публикувана в 22.11.2006 в 15:14
|
Известен
Мнения: 830
Регистриран на: 18/03/2006 22:23
|
Пилот изтребител. А всичко тръгна от едно посещение в Доброславци организирано преди много време по пионерска линия, при което ми позволиха (и на още kъм 50 дечица) да разгледам отвътре МиГ-23. Впоследствие пък в едно руско списание видях пресно разсекретения МиГ-29 и реших че искам да карам такова
Уви по-късно офталмолога от военнолекарската комисия беше гаден хомосексуалист, да не кажа нещо по-грубо, и реши да прецака мене и още един приятел за сметка не един дето тате му бил полковник. Та таквизи работи.
А като ме приеха във Утре Носете Съответната Сума специалността ми (МО) взе че ми хареса. И с малко (финансов)късмет от янвуари май ще пиша докторат по нея
Редактирана от thunderchief на 22.11.2006 в 15:30
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
|
| |
|
|
| tanyatasheva |
Публикувана в 22.11.2006 в 15:34
|
Известен
Мнения: 438
Регистриран на: 02/08/2006 18:07
|
Аз исках да се занимавам с класически балет. Не ми липсваше азиатска упоритост още от дете. Но родителите не ми разрешиха да се запиша в хореографското училище, а бях твърде малка да се съпротивлявам. По-добре, че така стана, иначе нямаше да имам желание да се забавлявам със салса. По-късно исках да стана спортистка, но ми липсваше състезателен дух. Не проумявах какво значение има дали си първи, втори, или петнайсти. Обичам да се боря, но не и да се състезавам. Но съдбата си знае работата. Не е хубаво според мен, жената да се отдава 100% на работата си, а някои професии го изискват. По-важни са децата. |
| |
|
|
| El Doctor |
Публикувана в 22.11.2006 в 16:22
|
Известен
Мнения: 411
Регистриран на: 27/06/2006 14:41
|
Какъв ли не. Жалко че животът е кратък защото "какъв ли не" бих станал.
Учил съм се малко за пилот , ама не за изтребител, а като прост пилот на летяща четириместна "каруца" извън БГ, бачкал съм една кабелна телевизия със собствено предаване, писъл съм по вестници, е, станах доктор на края, но ако има прераждане сигурно съм бил френски пилот през Първата Световна , сутрин на фронта срещу барон фон Рихтхофен, вечер из парижките бални зали, кабарета и бомонд; ама сигур по некое време Червения Барон /Тъндъра знае кое това и кой е той/ ме е грамнал, та сега ме рестартират в играта с по кофти scores абе ...това е положението |
| |
|
|
| karfi4ka |
Публикувана в 22.11.2006 в 16:41
|
Известен
Мнения: 303
Регистриран на: 13/05/2006 21:53
|
Винаги съм имала ужасно неспокоен дух и естествено много вълнуващо ми се струваше да стана жена на пират
... Определено интересна професия |
| |
|
|
| Casino_lady |
Публикувана в 22.11.2006 в 16:49
|
Напредващ
Мнения: 127
Регистриран на: 18/03/2006 22:23
|
барелина (по детски) - класически балет
Редактирана от Casino_lady на 22.11.2006 в 16:51
passion dance
|
| |
|
|
| tanyatasheva |
Публикувана в 22.11.2006 в 16:58
|
Известен
Мнения: 438
Регистриран на: 02/08/2006 18:07
|
karfi4ka писа:
Винаги съм имала ужасно неспокоен дух и естествено много вълнуващо ми се струваше да стана жена на пират
... Определено интересна професия
А защо не жена-пиратка |
| |
|
|
| karfi4ka |
Публикувана в 22.11.2006 в 17:10
|
Известен
Мнения: 303
Регистриран на: 13/05/2006 21:53
|
Жена - пират е твърде явна агресия
Явно ми се е струвало много по-романтична професия - жена на суров, силен и пленителен пират 
Аз съм си от малка така - по романтиката
Редактирана от karfi4ka на 22.11.2006 в 17:17
|
| |
|
|
| blue_lipstick |
Публикувана в 22.11.2006 в 18:53
|
Известен
Мнения: 281
Регистриран на: 26/05/2006 12:52
|
Боже,сега като стана дума,тия времена ми се виждат толкова далечни назад във времето...Със сигурност си спомням за 3 неща,които исках да бъда: принцеса,балерина и гимнастичка.Първото нямаше как да стане поради разбираеми причини. С балет се занимавах известно време,но нашите никога не са приемали танците насериозно и съответно не ми разрешиха да кандидатствам в Хореографското. С художествена гимнастика се занимавах известен брой години,но когато дойде време за кандидатстване в гимназия,нашите пак прецениха,че е време да спра с "глупостите" и да хвана да уча нещо "сериозно". И аз,както казва Таня,бях малка за да се съпротивлявам на родителите си.
Сега не съжелявам чак толкова,защото едва ли щях да започна да танцувам салса,а и много други неща едва ли щяха да ми се случат и да направя.
В не толкова детските си години мечтаех да стана пилот от Формула 1 или пилот на изстребител.
don't click this link...
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът.
|
| |
|
|
| charlies_angel |
Публикувана в 22.11.2006 в 19:00
|
Напредващ
Мнения: 134
Регистриран на: 12/07/2006 14:01
|
Ми аз исках да стана лекарка.Ама много исках....
Исках само да помагам на хората и нищо друго.
После исках да стана адвокат.После пак исках лекарка и така...
А сега искам да стана....и аз незнам какво 
Ама имам време да реша
"След мен не знам какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре,
и само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден ....."
|
| |
|
|
| Difficile |
Публикувана в 22.11.2006 в 22:26
|
Начинаещ
Мнения: 29
Регистриран на: 13/09/2006 04:04
|
ХАхха
ами първото ми май детско желание,което майка ми не забравя да ми припомня доволно често е,че съм искала да стана "красавица".
Вече по-"професионално" естествено съм минала през барелина,гимнастичка,бръмм..космонавтка по едно време,актирса,манекенки..абе всички такива момичешки идейки..
Сега..вече не знам..а няма и много време да се ориенирам,та нз кво ще излезе в крайна сметка..
SMILEEEEEEE
http://kkabal.web.data.bg/phpbb/index.php
|
| |
|
|
| melody |
Публикувана в 22.11.2006 в 23:25
|
Известен
Мнения: 931
Регистриран на: 11/04/2006 16:27
|
blue_lipstick писа:
Боже,сега като стана дума,тия времена ми се виждат толкова далечни назад във времето...
Дааааа,кога ли е било това....?
И все пак беше!Преди години...в един друг живот...
Когато бях съвсем малка не си мечтаех за това каква да стана,а за това какво да бъде.След това имах един период,в който ми харесваше да си мечтая да стана лекарка(за да помагам и аз на хората).Просто така.После исках да ставам учителка(майка ми и баба ми са учителки...бяха) и може би затова се опитвам да поучавам и днес.След това,...всъщност през цялото време вторият ми баща свиреше на китара и пееше.Харесваше ми да го слушам.И може би тогава се влюбих в песента.Той наистина свиреше и пееше хубаво.Та тогава тайничко започнах да си пея сама и даже се записах малко на касетофон.Да се чуя.Пеех си на някакъв развален английски(даже и това е силно казано).Резултатът беше доста комичен.Въпреки това започнах да си мечтая да стана певица.И сега си попявам сама.След това се влюбих в танците.Обожавах да гледам фигурно пързаляне,художествена гимнастика,балет,синхронно плуване.И започнах да си мечтая да танцувам.Но бях изключително срамежлива и неприказлива.Та с никой не го споделих.Тогава изгледах филма "Флашданс".Влюбих се в него.Там едно момиче осъществяваше мечтата си да танцува балет.Гледах го сигурно 20 пъти...В този период леля ми ей така реши да ме заведе на едно стрелбище при една нейна приятелка.И се записах на спортна стрелба.Та цели шест години.А тя,леля ми, е плувкиня.Накрая реших,че това изобщо не е било за мен.Въпреки,че имам много хубави спомени от този период.Но това е друго.И накрая започнах да работя нещо съвсем различно.И пак ей така....на шега...цели 11 години.Пак помагам на хората,но по друг начин.Давам им самочувствие и ги правя красиви. След толкова време се реших да влезна в клуб по танци.... и попаднах в цветния и пулсиращ свят на салсата!Харесва ми много!Мисля,че донякъде съм осъществила част от детските си мечти!Въпреки,че не си изкарвам парите с това,за което съм си мечтала!
Редактирана от melody на 22.11.2006 в 23:32
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
|
| |
|
