Искам да ви попитам, има ли лицемерие в салсата според вас? Не в танца, а в салса обществото. Лично на мен ми писна от него и мисля да напусна салса средите. Голяма част от това лицемерие съм го почувствал, а по-малка съм изпитал върху себе си. Това ме убива, както и интригите, клюките и всичко, на което съм бил буфер през последните няколко месеца.
Редактирана от Teri на 19.11.2006 в 04:15
Teri, разбира се, че има лицемерие и то не само в салса средите - навсякъде! Почвам да си мисля, че хората така сме устроени и, че за по-голямата час от обществото ни това е духовна храна. Факт и реалност! Та по този повод немога да не добавя и един любим цитат:
"Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая!" Бъртранд Ръсел Редактирана от sssss на 19.11.2006 в 10:18
Teri,аз съм от съвсем кратко време член на тези среди и засега забелязвам съвсем малко от това,за което ти говориш.предполагам,че като понапредна ще се появи повече.обаче оставя ли това да ми пречи,значи да се откажа от салсата изобщо,а това вече е нещо,което няма да направя.така че замисли се пък за обратната страна-за всичките мили и готини салсероси и салсери, които несъмнено си срещнал и познаваш за толкова време.може пък заради тях (и заради любовта към салсата,която 100% имаш) да си струва да останеш.а и сигурна съм,че и ние не искаме да загубим един готин салсеро
if u love something,let it go,if it comes back it was yours,if it doesn't...well...you never know...
Тери,както каза Ивето,лицемерието съществува и винаги ще
съществува!То е част от живота изобщо!
В училище се оформяха групички,обединени срещу някой или срещу друга групичка.Аз не обичах да деля хората.Бях и от едните и от другите.И може би заради това нямах много приятели.Търсех,както и сега,добрата страна на човека.То си имаше гадове,де....направо си им го казвах в очите или просто ги отбягвах и не разговарях с тях.Те за мен не съществуваха.Та общо взето така постъпвам и до днес......Правилно или не,аз съм доволна от своите решения.
Ако по принцип ти харесва салсата,танца,музиката не си заслужава заради някой,някои да се отказваш.Но това ти ще си решиш сам. Аз пък лично открих за себе си много готини хора,с които си заслужава да бъда!Другите,за които говориш много,много не ги забелязвам.А и си помисли дали пък и ти нямаш някакви по-големи очаквания! И един цитат от мен: „В общността на глупаците има една част, наречена лицемери, които непрестанно се учат да лъжат себе си и другите, но повече другите, а в действителност лъжат повече себе си, отколкото останалите.“
Леонардо да ВинчиРедактирана от melody на 19.11.2006 в 13:27
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
Нормално е да има от всичко в салса средите. По малко, но от всичко. Лицемерие, лъжи, интриги, злоба и т.н., но също така има и хубави неща, заради които пък си струва да останеш. Освен това със сигурност има и ценни хора, имал си и ще имаш много хубави моменти, свързани със салса. Незнам дали е правилно /не че искаш съвет, но аз да кажа / да се отказваш. По-скоро би могъл да отбягваш максимално ситуациите, заради които се чувстваш като днес. Когато ти омръзне да танцуваш и когато нищо не трепва в теб, слушайки хубава музика - ще те разбера. Сега не мога.
Teri писа:
Искам да ви попитам, има ли лицемерие в салсата според вас? Не в танца, а в салса обществото. Лично на мен ми писна от него и мисля да напусна салса средите. Голяма част от това лицемерие съм го почувствал, а по-малка съм изпитал върху себе си. Това ме убива, както и интригите, клюките и всичко, на което съм бил буфер през последните няколко месеца.
Безобразно глупаво е да позволяваш това да ти скапва кефа. Аз също знам доста клюки и интрижки от салса обществото, ама познай дали ми пука особено?
Нещо повече, клюките и интрижките не ми пречат да съм другарче и с разпространителите и с обектите на клюките. Нито пък да си имам няколко приятелчета, които ми правят деня щастлив и партито парти като ги видя(всъщност улавям се че има няколко дами(сещам се за поне 3), с които ако не танцувам поне веднъж на вечер с поне една от тях все едно не съм бил на парти)
Ама честно казано аз работя в държавната администрация(всъщност от последните 7.5 години, 5 съм ги изкарал там) и това си е школа по отношение на клюките и интрижките
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
Е, има , къде няма, но това са неща, които не трябва да действат като лъжица катран в кацата на БГ салса меда!Моята /нашата/ инструкторка по фламенко, отиде на специализация в Мадрид за една година и там посещава в свободното време и салса клубове, казва че нивото на БГ салсата /което си го знаем/ никак не е зле, даже е доста добре в сравнение с видяното в един средностатистически мадридски клуб с доста представители от различни държави.Така че, кефете се максимално и си живейте живота дружно.
if писа:
thunderchief )) де да бяха разпространени само в държавата администрация....хихихих!
Където и да са разпространени, едно от най тъпите неща които може да направи човек е да им обръща внимание
Това го знам, но понякога на нас жените ни се окачват разни простотийки от този сорт, понеже сме мъъънииичко, амаааа съвсем мъничко по-чувствителни от мъжете, но хайде да не подхващаме тема мъж-жена, че тя край няма!
Тери не искам да кажа, че си жена!
Шегувам си се ... така се разтоварвам!
Тери, аз ще отговоря на въпроса ти в малко по-различен стил от останалите и ...надявам се това да помогне не само на теб, но и на други хора, изпаднали/изпадащи в подобно...състояние, да речем
Била съм в съшото положение като теб и знам за какво говориш. Не знам обаче ти дали си открил причината- аз за себе си я намерих... Преди около година и половина, когато бях само на 3-4 месеца салса, започнах да се включвам по-активно в салса обществото, така да се каже Почнах да пиша редовно в салса форума- другия, тогава този не съществуваше- да ходя по партита....в следствие на което, да се запознавам с много хора, да ставам и по-близка с много, включително собствените ми инструктори, други инструктори, администратори на форума, много напреднали в салсата индивиди и т.н. Така неусетно, ставайки по-близка с доста хора, при това най-различни, изведнъж се оказа, че навлизам и в кухнята на салса обществото...Този ти сподели нещо, онзи друго, някои истини, някои лъжи (за който много бързо, пак поради същите причини, се светвах, че са лъжи)...и въобще куп информация, която нито съм искала да знам, нито дори в голямата си част, ме интересува. И естествено както навсякъде тази информация не е само "лицеприятна", има много интриги, подмолни действия- всичко...Това доведе до много разочарования от някои хора, от техни постъпки, дори отвръщение от други..макар че почти всичките тези неща, не бяха по никакъв начин свързани с мен....Като следствие: ами намаля много ентусиазма ми, желанието да ходя на партита, уроци, да пиша по форумите, да се виждам дори с хора от салсата...Изгуби се някак чистото удоволствие от танца и приятно прекараното време в приятна компания...
За това, макар да не съм критерий, бих посъветвала всеки: ПРОСТО ДА ТАНЦУВА, ДА СЕ ВЕСЕЛИ, ДА СИ ПРЕКАРВА ХУБАВО ВРЕМЕТО без да се интересува от манджата на салса обществото, от това какво казал/направил еди кой си инструктор/администратор/салсеро. ENJOY THE DANCE!!!
A що се отнася до мене- аз реших въпроса кардинално- за известно време престанах да ходя на салса, не исках да чувам никаква информация, дори с почти всичките си познати от салсата преустанових връзка...И сегаааа... СЕ РАДВАМ МНОГО на всеки познат салсеро, на всяко парти, на всеки танц Редактирана от pimiento на 21.11.2006 в 10:27
pimiento писа:
ПРОСТО ДА ТАНЦУВА, ДА СЕ ВЕСЕЛИ, ДА СИ ПРЕКАРВА ХУБАВО ВРЕМЕТО
pimiento, казала си го по възможно най-добрия начин. Мене ме мързеше да се изказвам по темата, но сега искам да се солидализирам с твоето мнение. Няма никакъв смисъл от празни приказки и шушу-мушу (някои на това му викат общувяне) на салса парти. Танцувайте, защо трябва да преграквате от приказки Аз също знам и съм чула много неща, но мога да ги понеса, а за по-чувствителните не е препоръчително. Не виждам никаква пряка връзка между клюките, лицемерието и ТАНЦА, салсата, забавлението. Не бъркайте също лицемерието с доброто възпитание.
Тери, ти да не си луд? Как ще напускаш салса средите? Ако всички сладури ги напуснат, то какво ще остане? Лицемерието е навсякъде (и в държавната администрация), няма отърване от него. Единственото, което ни остава е да си го пускаме покрай ушите.
Беше ме малко страх да погледна тук и дълго време не поглеждах, защото пишейки горното бях под силни емоции, а после се чудех, дали е било правилно да го напиша. Не можах да си изтрия постинга, но май така е по-добре, сега прочетох всички отговори и мога да кажа само едно - чудесни сте
Засега съм си дал почивка от салсата, разбрах, че имам и някои неща да свърша, които пренебрегвах преди, като се уталожат страстите и ще продължа да си танцувам, салсата и изобщо танците са страст, която не се забравя
А иначе за кухненските истории, много си права. Като влязох в салса средите много наивно вярвах, че там има само усмихнати хора, които танцуват. А аз доста бързо влязох в кухнята, някак още от вратата. Това ме караше често да си казвам, разочаровано, че се махам, ама ей на, досега не съм го сторил. И то не е само заради любовта ми към танцуването, но и заради многото приятелчета, които имам покрай нея и които ми е тъжно, ако не виждам. Пък и как да се откажеш от нещо, пък дори временно, когато хората, на които се кефят не престават да те навиват в кюто да дойдеш на танци или на парти Освен да отидеш на някой самотен остров, да си командировка за 6 месеца в чужбина или да счупиш крак (не дай боже!) няма как да избягаш от живота и общността на хората.
А иначе всичко друго си е имунитет. Развил съм го в работата си (не сега където работя) и знам как да се пазя. Шокът този път беше голям, защото си позволих да повярвам за миг, че салса средите са далеч по-различни. Те са такива, сега го знам и правя разлика между отделните хора съставляващи обществото Нали знаете, има хора за които ти пука и такива, за които не ти пука Тези за които не ти пука особено не могат да ти скапят настроението, освен ако не те замерят в тъмното с тухла четворка
И така, това което се опитвам да кажа е - благодаря и няма да изчезвам
