И в поговорката "Каквото повикало-такова се обадило"?
Дали любовта ражда любов,омразата омраза,усмивката усмивка,негативизма негативизъм...До каква степен се влияете от хората,от заобикалящата ви среда,от това,което медиите ви предлагат?
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
да, вярвам! макар че в този побъркан свят.... понякога хората се самозабравят... всъщност съвсем скоро ми се случи да ми се върне нещо хубаво. направих един компромис, и то в голям мой ущърб, и ми беше много криво... не след дълго се оказа, че това е било за мое добро. в такива моменти човек си възвръща вярата в добротата. вярвам също, че всичките гадни, самозабравили се, меркантилни хора, някога ще разберат, че не това е начинът. някъде ще се издъни тяхната система от хитри хватки за по-добър живот....изключително ненавиждам максимата: "чрез нахалство към прогрес"... макар че като гледам опитно се доказва, че работи добре, но... все някъде трбва да се издъни, както и всички неща, изградени на гнила основа...
Редактирана от ostavka на 12.10.2006 в 10:42
интересен въпрос...
вярвам в причинно-следствените връзки. т.е. че определено поведение / нагласа / реакция може да се предизвика. остава, обаче, етичният въпрос доколко справедлива е подобна намеса в естествените реакции на хората. както и доколко устойчива е прпедизвиканата любов. доклоко предизвиканата усмивка е искрена (или пецова). такива неща.
иначе - да, може да се предизвика по един или друг начин всяко от изброените състояния. но както кацналата върху цветето пеперуда променя орбитата на земята и предизвиква земетресение, така и подобна намеса в реакциите на хората може да предизвика бъркотия в битието им, за която рядко съм убедена, че мога да нося отговорност.
melody писа:
И в поговорката "Каквото повикало-такова се обадило"?
Дали любовта ражда любов,омразата омраза,усмивката усмивка,негативизма негативизъм...До каква степен се влияете от хората,от заобикалящата ви среда,от това,което медиите ви предлагат?
То си е и проверено в практиката. Не просто вярвам, знам че е така
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
Замислих се по този въпрос,защото смятам,че чрез телевизията например много успешно могат да се манипулират хората,да им се насажда стил на поведение и мислене.И съм убедена в това.Последните години много се набляга на негативизма-престъпност,убийства,наркотици,безпаричие,простотия,безизходица,болни хора,самоубийства,катастрофи и т.н.Не вярвам,че всичко е толкова ужасно и безнадежно.Трябва да се показва реалността,такава каквато е?Да,но чак в такава степен не мисля,че е добре.Децата живеят с тази реалност и като я виждат всеки ден за тях тя става нещо съвсем обикновенно.Не казвам,че всички са толкова податливи.Зависи от разума,от нагласата,от психиката,от семейството....и от личния избор.Аз за себе си мога да преценя кое е добро и кое е лошо,но има деца,хора,които лесно се влияят от други мнения.Това ме притеснява.Притеснява ме от друга страна също,че много българи като,че им е добре да се чувстват нещастни,да се оплакват постоянно и да си мрънкат помежду си колко са зле.То стана като някаква масова болест.Или греша?
"Обичай,за да те обичат"."Отнасяй се с хората така,както искаш те да се отнасят към теб"."Прави добро,за да получиш добро".Вярвам в това!Вярвам,че усмивката поражда усмивка,любовта любов.Според мен това са най-съществените неща в живота-любовта,смеха и вярата и стремежа към доброто и красотата.
Не изключвам тъмната страна,тя винаги ще съществува.Зависи сам какво ще избереш.Аз избирам светлината,както се пееше в една песен и усмихнатите "оранжеви" хора.И продължавам да ги търся,защото ме правят щастлива.
Прекалена идеалистка ли съм?
Редактирана от melody на 13.10.2006 в 06:19
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
не си идеалистка, но за съжаление не живееш в идеален свят, който пък не е населен с идеални хора. последвай моя пример - не гледай телевизия, не слушай радио. чети новини (вестници и интернет) много избирателно. така и по-малко ще се влияеш от сивотата на ежедневието, или пък натрюфената и цветна помпозност.
примерно бих съкратил "Обичай,за да те обичат" на "обичай". ако правиш нещо с нагласата да го получиш в замяна - доста вероятно е да се приключи с разочарование ...
поне аз се опитвам да се раздавам безвъзмездно. въпреки широко разпространената максима: "направи добро - изяш лайно". с извинение за директния и леко груб изказ.
"Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп" - Махатма Ганди
Аз за себе си не се притеснявам.Зная,че идеален свят и идеални хора няма.Почти спрях да гледам телевизия,гледам много избирателно(дистанционното е в ръката ми).Слушам предимно радио,по което има най-вече музика.Вестници много от отдавна не купуваме(само спортни от време на време).Е,информирам се какво става по света и у нас,но не се задълбочавам.И се чувствам прекрасно.Покрай работата си имам възможност да контактувам с всякакви хора на различни възрасти и ми прави впечатление,че доста са обезверени.Вярно е,че са над 30-40-50-60 години.Но има и млади,немотивирани,плахи и песимистично настроени.Затова съм убедена,че това,което ни се насажда рефлектира върху хората.
Съгласна съм,че трябва да се раздаваш без да очакваш нещо в замяна.Именно това се стремя да правя и мисля,че не греша.Има една мисъл на Надежда Захариева:"Любов е да раздаваш сърцето си без жал и нивга да не казваш кому какво си дал!" Редактирана от melody на 30.10.2006 в 03:12
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
... всъщност съвсем скоро ми се случи да ми се върне нещо хубаво. направих един компромис, и то в голям мой ущърб, и ми беше много криво... не след дълго се оказа, че това е било за мое добро
. в такива моменти човек си възвръща вярата в добротата. вярвам също, че всичките гадни, самозабравили се, меркантилни хора, някога ще разберат, че не това е начинът. някъде ще се издъни тяхната система от хитри хватки за по-добър живот....изключително ненавиждам максимата: "чрез нахалство към прогрес"... макар че като гледам опитно се доказва, че работи добре, но... все някъде трбва да се издъни, както и всички неща, изградени на гнила основа...
