По тази благородна тема ще цитирам Халил Гибран (Джубран) - ливански поет, философ и белетрист.
Дали сте съгласни с мисълтта му...преценете сами , аз мисля, че описва точно едно истинско и чисто приятелство, което в днешно време все по-рядко се среща.
За приятелството
ЕДИН МЛАДЕЖ помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище.
Ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.
Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;
Защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят в безмълвна радост.
Когато се отделиш от приятеля си, не скърбиш;
Защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриването на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа.
Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на приливите ти, нека познае и отливите ти.
Какво ти е сторил приятелят ти, та да го търсиш да убие времето?
Търси го да изживее времето.
Нему е дадено да удовретвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.
И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.
Aбе как не ви мързи да пускате теми дето изискват толкоз мислене в това горещо време? Приятелството е хубаво нещо, но няма как човек да има много приятели. Имаш познати, има хора с които те свързва факта че ти дължат нещо(услуга) или ти на тях и един-двама истински приятели. Лично мене такова нещо ме свързва с точно двама човека с единия съм служил и уви не съм го виждал отдавна, а с удоволствие бих седнал над каса бира с него. А пардон забравих, горе долу по подобен начин чувствам и дамата която ме запали по салсата и от която имам само приятни спомени(умирах си да ме бие на билярд, нищо че по принцип мразя да губя), и благодарение на чиито врънкания да танцувам всъщност танцувам салса
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
Приятелството, струва ми се, не е нещо, което ти се случва ей-така. То си изисква доста компромиси, разбиране, съпричастност и ....умение да прощаваш. То според мен и затова си е доста трудно човек да има много приятели.....Един път да те излъже човек, на когото си вярвал и ааайдеееее – отече работата....Пък то...реално погледнато, на всеки му се е случвало да послъже, да обиди някого без да иска или пък да има някакви дразнещи навици.....
Мисля си, че хора, които умеят лесно да прощават, които гледат на живота с много чувство за хумор и виждат положителното във всеки човек, могат да имат много приятели
Първото нещо,с което свързвам приятелството е доверието и любовта,въпреки всичко.Да знаеш,че можеш да разчиташ винаги на даден човек при нужда,който ще те обича такъв какъвто си,и дори да е 3 часа през нощта винаги ще ти се притече на помощ.И каквото и да направи за теб никога да не го натяква и да иска нещо в замяна.Приятелят е за мен човек,с когото можеш да споделиш и хубаво и лошо.Човек,с когото взаимно да си прощавате и да изживявате прекрасни моменти заедно.И само при мисълта за този човек да те облива топло чувство,което те прави щастлив.
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
За мен приятелството е нещо много ценно, трудно е да се опише с думи, тъй като те са така земни. Приятелите са тези, които в труден миг ще ти помогнат, ще те развеселят. Те са тези, на които трябва да подадеш ръка когато са паднали.
Преди имах много приятели, поне така ги наричах, след това времето отся от тях малко, но качествени хора, с които се разбираме понякога и само с очи.
Да, съгласен съм с Мелоди, че пред приятелите си ти си такъв, какъвто си и никой не се стреми да те промени, а те приема. Това са приятелите! И те са част от нашето богатство!
По тази благородна тема ще цитирам Халил Гибран (Джубран) - ливански поет, философ и белетрист.
То според мен и затова си е доста трудно човек да има много приятели.....Един път да те излъже човек, на когото си вярвал и ааайдеееее – отече работата....Пък то...реално погледнато, на всеки му се е случвало да послъже, да обиди някого без да иска или пък да има някакви дразнещи навици.....
