vanko1 писа:
Състезателният елемент и награждаването правят със салсата това, което се е случило с едни други 10 танца преди време. Те в началото са били социални- танци за забавление, за широката аудитория и за обща консумация, а днес вече са състезателни. И ги танцуват една шепа хора- състезатели.
Ванко, не съм съвсем съгласна, напротив. Точно съзтезаването и награждаването, прави най-големия сеир за масата и събира най-настървената публика. Защото човек така е устроен, че умира да се състезава, да побеждава, той или неговите хора. Кой е по-по –най…., това е въпросът, най-добрият…нашта школа, вашта школа, първо място, второ място….глупости на търкалета. Хората смятат, че салсата е спорт, даже някъде точно така прочетох – да се развива салсата и др. спортове.:xox: Но при състезанията поне има някакви критерии, криво-ляво пишат се оценки, хората ги харесват, готвят се, агитките израдходват емоции, нека. Това дава стимул на танцьорите, които искат да се развиват, да танцуват, да се усъвършенстват, това е добре. Ние нали си знаем, че танцът не е спорт, а изкуство, как можеш да измериш красотата, излъчването, емоциите. Един красив танц може да накара хиляди хора да се запалят по салсата. Състезанията едва ли ще попречат на някого да си танцува за кеф. Но награди някакви, раздавани за неща, които не винаги могат да се измерят, а и да могат, какво от това че някой организирал събитие, учавствал не знам си къде, ами нали си е получил парите, славата, това му е работата. Салсата е толкова многообразно явление, че никой не би могъл да я обхване и регулира, да не говорим, че има школи, които не искат да се афишират. А като ми кажат, че някой си развивал салсата, ме напушва смях – какво развива, развива си бизнеса. А танцът да, може да се развива, ама и това се прави, защото на някой му е работа, или кеф, защото професионализмът го изисква…Който и да беше организирал наградите, щеше неминуемо да се стигне до същото, самата концепция е сбъркана. Хубаво е да има големи събития, защото така се събираме много хора и се веселим и танцуваме с най-добрите ни диджеи, които не можем да чуем всеки ден. Само съвет към организаторите – разберете ни, ние искаме да танцуваме! Нека церемониите да са кратки – час, час и петнайсет мин., да има седящи места. Ние нямаме нужда някой да ни прави анимация, томболи, награди, и “други изненади”. Просто искаме да ни пуснат музика и да ни оставят да танцуваме.
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
Не мислех да пиша, защото много неща се казаха и споделиха, обаче реших дам няколко препоръки към определени групи,....абе и да се изкажа и аз:
Към групата/екипа на следващите награди:
Тъй като не се разбра процеса на взимане на решения, нито екипната работа от предния екип, нито се разбра как и кой взима решение за организиране на следващите награди, за избор на екип и прочие, предлагам:
· Едно обучение през 2009 на бъдещия екип за работа в екип, лидерство и взимане на решение. Предлагам тази опция само ако събитието си няма една организация, която застава зад него и го върши до край. Тогава се предполага, че членовете на екипа се познават, работили са и всичко би трябвало да е ок. Предложението важи за група, която те първа ще се сформира в екип и ще бъде миксиран (от повече от една организация,група, и т.н.). Резултата, вследствие на проведеното обучение, ще бъде: - членовете са наясно с целите, отговорностите, процеса на взимане на решения, ролите в екипа, комуникацията между тях и прозрачност.
· За в бъдеще, нека освен имената на победителите в съответните категории има и необоримите факти, цифри, числа и прочие (не е необходимо да се четат, важното е да ги има изписани и да бъдат видими);
· Би било хубаво да бъдат изложени и самите критерии за оценяване, предварително, така всички ще знаят как биват оценявани и на каква база;
· Нека бъде дадена възможността на публиката да оцени предварително, чрез уебсайта на наградите - това ще допринесе за още по-голяма прозрачност и съпричастност от страна на публиката.
· Може би мястото също трябва да бъде избрано/подбрано по-добре. имаше видео стени, които позволяваха да се види какво става отпред на сцената, но за да се избегне стоенето право, може да се определи друго място за събитието (при положение, че има официална част)
· Включете повече доброволци в самото организиране на събитието, така повече хора ще бъдат ангажирани, а съответно доброволеца ще остане доволен, че е помогнал и допринесъл в организацията
· Можете да вземете в предвид и предложението за включване на нови/допълнителни категории/награди (на публиката, на спонсора и т.н.)
За сега толкоз към тази група, само да добавя, че с обучението се ангажирам аз, имам опит в тази област.
Към групата на салсеросите
Някак си не може, а и няма как от входа направо на дансинга. Събитие като това, не може да бъде само за танцуване, видяхте куп народ: спонсори, посланици, служители, които отделиха време, пари за да наградят участниците. Не може събитие като награждаване да няма официална част, колкото и да ни се танцува и весели, затова предлагам:
· Групата, която няма търпение да танцува още с влизането си да организират такива мащабни партита по-периодично, не да се чакат 3 дневни фестивали, конгреси и пр., ами да се самоорганизират, да изберат мястото и датата, да намерят подходящи Диджей и партито е в база: събития. А иначе от входа на дансинга го има във всяко ваше любимо заведение, няма официалности, няма подробности, а само танци до зори.
· Давайте предложения, предварително – преди самото/самите събития, за това какво би било хубаво да присъства или какво да не присъства.
· Ако искате да участвате в събитие, предложете се за доброволец, предполагам, че никой няма да ви върне, така ще имате шанс да предотвратите нещата, които не ви харесват
Към групата на не искащите награди и състезания
Няма начин, ако няма конкуретност, дори в салсата. Трябва да се приеме факта, че салсата също е бизнес, след като има заинтересованост, търсене се намира и предлагане. Това, че салсата сближава хората, различни култури, по-толерантни и т.н. е чисто социален аспект, което е много важно, но ако няма съревнование между инструктори, състезатели, школи доколко ще ни бъде интересно. Всеки ден може да се сближаваме, социализираме в любимите ни заведения, но там сме едно затворено общество, малък кръг от хора, които си познават танците и винаги е още по-интересно, когато има с нови хора да танцуваш. А на събития като награди, хора нови, много, които не срещаш в любимите заведения. Уважавам социалната салса, но също така трябва да уважим и състезателната, много хора откриват, че искат да се занимават точно с това и то за цял живот. Ако нямат състезания и ако никой не ги оценява, смятам че им спираме личностното развитие. По цял ден да се блъскат да репетират, мислят върху хореографии и как да се усъвършенстват, а като цяло и да подобрят и самите танци.
Тук предложенията са ми кратки:
· Ясни критерии за оценка и за двете неща
· Обективност на оценителите
· Прозрачност
Поздрави,
Емил
vanko1 писа:
Състезателният елемент и награждаването правят със салсата това, което се е случило с едни други 10 танца преди време. Те в началото са били социални- танци за забавление, за широката аудитория и за обща консумация, а днес вече са състезателни. И ги танцуват една шепа хора- състезатели.
Ванко, не съм съвсем съгласна, напротив. Точно съзтезаването и награждаването, прави най-големия сеир за масата и събира най-настървената публика. Защото човек така е устроен, че умира да се състезава, да побеждава, той или неговите хора. Кой е по-по –най…., това е въпросът, най-добрият…нашта школа, вашта школа, първо място, второ място….глупости на търкалета. Хората смятат, че салсата е спорт, даже някъде точно така прочетох – да се развива салсата и др. спортове.:xox: Но при състезанията поне има някакви критерии, криво-ляво пишат се оценки, хората ги харесват, готвят се, агитките израдходват емоции, нека. Това дава стимул на танцьорите, които искат да се развиват, да танцуват, да се усъвършенстват, това е добре. Ние нали си знаем, че танцът не е спорт, а изкуство, как можеш да измериш красотата, излъчването, емоциите. Един красив танц може да накара хиляди хора да се запалят по салсата. Състезанията едва ли ще попречат на някого да си танцува за кеф. Но награди някакви, раздавани за неща, които не винаги могат да се измерят, а и да могат, какво от това че някой организирал събитие, учавствал не знам си къде, ами нали си е получил парите, славата, това му е работата. Салсата е толкова многообразно явление, че никой не би могъл да я обхване и регулира, да не говорим, че има школи, които не искат да се афишират. А като ми кажат, че някой си развивал салсата, ме напушва смях – какво развива, развива си бизнеса. А танцът да, може да се развива, ама и това се прави, защото на някой му е работа, или кеф, защото професионализмът го изисква…Който и да беше организирал наградите, щеше неминуемо да се стигне до същото, самата концепция е сбъркана. Хубаво е да има големи събития, защото така се събираме много хора и се веселим и танцуваме с най-добрите ни диджеи, които не можем да чуем всеки ден. Само съвет към организаторите – разберете ни, ние искаме да танцуваме! Нека церемониите да са кратки – час, час и петнайсет мин., да има седящи места. Ние нямаме нужда някой да ни прави анимация, томболи, награди, и “други изненади”. Просто искаме да ни пуснат музика и да ни оставят да танцуваме.
100% подкрепям горенаписаното.
Само с едно не съм съгласна - съревнованието и състезанията вероятно не пречат на хората, които вече могат да танцуват, но тотално обезсърчават новите хора, които ходят по школите и заведенията да се забавляват, а не на стават състезатели, пърформъри и т.н. Ванко е прав, че кръгът на салса средата става все по-тесен и остават само състезателите. А танцът салса не е състезателна дисциплина!
Защо школите и инструкторите не се посъстезават кой ще направи по-весело парти за ВСИЧКИ, а не каква сложна фигура ще свали от интернет и на кое място ще се класира с нея.
На нас, които сме в салса средите от 5 и повече години, всички инструктори са ни до болка познати, и учениците им, които танцуват като копирни машини също.
Желанието на Алфредо не е да скара някого или да намира виновни. Омевидно има грешка в изчисленията - математически.
Както Памбос печели с 19 срещу 14 пред Алфредо в международните участия, така и АлффредоСтайл Тийм печели пред Лос Памбос в състезанията с 3 на 2 в полза на Алфредо. Върнете му наградата просто.
Благодаря на всички за отношението по темата.
Таня, в Куба, още преди да се родим всички ние, винаги е имало състезания по Руеда де Казино. В Пуерто Рико също, както и в Бразилия, и в САЩ... както и навсякъде, където са се родили латино танците... Състезанието е част от развитието, а то е неизбежно. Алфредо
molestosa писа: Таня, в Куба, още преди да се родим всички ние, винаги е имало състезания по Руеда де Казино. В Пуерто Рико също, както и в Бразилия, и в САЩ... както и навсякъде, където са се родили латино танците... Състезанието е част от развитието, а то е неизбежно. Алфредо
Да, Гена, съгласна съм, не си имала време да прочетеш внимателно. Аз казвам: "Това дава стимул на танцьорите, които искат да се развиват, да танцуват, да се усъвършенстват, това е добре." Говорех главно за наградите, които не са състезание. Ще има ли София салса оупън? Това последното със соловата дивизия, беше много добра идея!Редактирана от tanyatasheva на 20.01.2009 в 16:53
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
Нека да не сравняваме някви фестивалчета с Фанта фестивала по престиж .. нормално е 1во място ан фанта фестивала да е по престижно от 1во на софия опън!
Но решениетое субективно за това има жури - репението е взето... в случая го подкрепям ... ако мнг се впечатлявам догодина ще си организирам аз награди или софия опън и ще си присъдя награда на който ми кефне!
Друго ме вълнува... ЗАЩО ДИАН НЕ ПУСКА ТАЗИ ВЕЧЕР - А той е МНОГО ДОБЪР... а си даде от своето време... чувствамс е прецакан...
Състезанието в Албена също беше състезание на голям конгрес, в който участваха създателите на LA Style - тримата братя Васкес, плюс Тропикъл Джем - може би най-известната сала формация в света през последните 10 години, там този път дойде и Фернандо Соса, който е идол на много салса танцьори.
Соса, както и Джони Васкес бяха за първи път в България. Мога да прибавя към участниците в това събитие и Стефан Еленков и Алберт Торрес. Албена отново беше квалификация за световното(както и Фанта Фестивалът).
Разликата в двете състезания беше само, че в Албена имаше доста парични награди, което прави съответното състезание още по-престижно. За кой престиж точно ми говориш?
След Фанта Фестивала и Албена, отборите на Памбос и Алфредо бяха 1 към 1. Нормално е с едно повече първо място, отборът на Алфредо да спечели.
Съдиите на София Опен бяха почти всички български интсруктори, без Алфредо. Кажи ми още.
Do Andrey4o:
Андрей не смяташ ли, че влизаш доста грубо, даваш ли си сметка, че засягаш...можеше да кажеш, че поне според теб е нормално, а дали е нормално или не, могат да кажат екипа оценители, според мен.
FABRICIA писа:
...Съзнавайки, че както не може инструкторите да оценяват сами себе си, така и не може трима или четирима, двама или един човек да решава на кого да се дават те, искахме наградите да се дават за конкректи постижения и факти, изразени в числа, които са необорими –
Иво Илиев
Маги Благоева
Понеже ми стана интересно, бихте ли казали как вие виждахте класирането във факти и числа. Казахте "А", кажете и "В" Ако прецените, че трябва, разбира се.
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
Винаги съм бил груб - не го крия, дори яко критичен... не държа да съм любимец... не се боря за чест и слава а изказвам мнение! нали всички това правим ... според мен всичкис а груби!
Точно съзтезаването и награждаването, прави най-големия сеир за масата и събира най-настървената публика. Защото човек така е устроен, че умира да се състезава, да побеждава, той или неговите хора.
Кой е по-по –най…., това е въпросът, най-добрият…нашта школа, вашта школа, първо място, второ място….глупости на търкалета.
Хората смятат, че салсата е спорт, даже някъде точно така прочетох – да се развива салсата и др. спортове.:xox: Но при състезанията поне има някакви критерии, криво-ляво пишат се оценки, хората ги харесват, готвят се, агитките израдходват емоции, нека. Това дава стимул на танцьорите, които искат да се развиват, да танцуват, да се усъвършенстват, това е добре. Ние нали си знаем, че танцът не е спорт, а изкуство, как можеш да измериш красотата, излъчването, емоциите. Един красив танц може да накара хиляди хора да се запалят по салсата.
Състезанията едва ли ще попречат на някого да си танцува за кеф.
