Не помня вече от къде изрових това, нито автора, но пък е едно от добрите неща в този стил
"Урок по салса
Като бъдещ кръстник, трябваше да мога да водя хоро. А моето хоро се изразява в грациозно газене по мазолите на застаряващи сватбарки, окъпани в духи, с което се пръскат в специални случаи (първото поклонение пред портрета на Брежнев, по случай едноименната кончина). Настъпената застаряваща сватбарка има странното свойство да си променя лицето до неузнаваемост, да зяпва като за пародонтозно дефиле и да увековечава болката си от това, че си я настъпил, с обърсване на гранясалото си червило по току-що излезлия ти от химическо чистене костюм. Тази последователност от действия и церемониалното гълчащо префърцунено и сърдито гледане изпод вежди, изрисувани като от майстор на саркофази, през цялата сватба те кара да се замисляш относно танцуването на хоро.
Ще трябва да се научи. Хорото му с хоро.
Читалище "Маяковски". Качих стъпалата плахо, с изражение на хемороидопритежател пред военна комисия. Видях разписание: "Танцова група - всеки четвъртък от 19:30". Тук ще ме научат на хоро. Отидох и си платих за едно посещение. Като ограничих диалога максимално, излязох и зачаках четвъртъка. Мен четвъртъкът не ме плаши. Но танцовата - определено. Дали нямаше да ми се подиграват или просто щяха да ме замерят с камъни заради некадърността ми? Или може би щях да получа доживотен договор за ролята на дърво в детски спектакъл?
Четвъртък. Ден като ден. Свърши. 18:50. Аз там. Надпис на вратата: "Гостуващ репетитор - Хосе Мартинес, Куба". Това ме учуди, но знам ли? Може и кубинците да са фенове на нашия фолклор и танци.
Съблякох се по моряшка фланелка тип юнашка, 3/4-и шорти и маратонки Ромика. Наредих се най-отзад. Дойде Хосето и някакъв преводач. Представи го и каза, че е прочут танцьор на салса. Е, дано и нашите танци да ги умее. Било група за напреднали. Нямаше връщане. Ще тропам ако ще и... абе ще тропам.
Подготвят музиката. Казаха коя фигура ще правят. Странно, имаше испанско име. Всички се наредиха. И аз Петко с мъжете. Пуснаха я... "Суавементе... беса ме... суавементе..."...
Това беше салса?!
Реших да не правя сеир и почнах и аз да повтарям стъпките. Ако бях повърнал върху Хосето или ако си бях събул гащите и бях попитал дали не намират прилика долу с Фидел Кастро като малък, може би нямаше да направя такова впечатление. Всички ме изгледаха с пренебрежение, граничещо с адско такова. Хосе ги успокои, дойде, усмихна ми се, потупа ме по гърба и ме окуражи с "Вива ла револусион!", на което му изскърцах "И аз твойта!". След това обясни, че ще се танцува по двойки. И все едно отиде до склада за стари моми от агенции за запознанства и ми зачисли онази, чиято плът е виждала секс по-рядко, отколкото ХХ век Халеевата комета. Това беше див родопски трол с трудно откриваеми първични полови белези, ако не броим гърдите. Те бяха огромни. Караха тялото й да се накланя напред и само изпружените назад ръце (по около 35 кг едната) успяваха да я запазят права.
"Суавементе... беса ме... "
Вихърът на танца. За едни вихър, а за мен и глътка въздух би ми свършила работа. Тя ме залепи на себе си като Абтроник на корем, за контактен гел използваше собственото си изпотяване, а за да не се изсуля на земята притискаше главата ми на рамото си. Деколтето й беше с размери на масичка, достатъчна за средно добри бриджори.
"Суавементе... беса ме". Стъпките не ме интересуваха. Аз не стъпвах. Но не окрилен, а залепен. За малко ме изпусна. Аз се спънах и забих лице в деколтето й. Чу се едно "шляп" от мокрото лице в мокрите гърди. После се чу още едно шляп от мократа й ръка в мокрото ми лице. Хосе спря музиката и дойде да я укроти. Мен ме изкараха изпод столовете за кибици. Отдалечиха ни в различни ъгли, дадоха ни наставления, махаха ни с кърпа в лицето, дадоха ни вода да се нажабурим и да я изплюем в кофа и пак ни върнаха на дансинга. Леко накуцвах, но щях да се науча да танцувам. Четеше се в очите ми.
- И този път без своеволия, младежо - изломоти партньорката ми и отново ме сгъна през кръста.
"Суавементе... беса ме..."
Очите ми кръвясаха. Тя ме стиска. Нямам въздух. Изпълзях из нея, но се подхлъзнах и... шляп. Мокрото ми лице в мокрите й гърди. Шляп! Мокрото й круше в челюстта ми. Отново се сурнах между столовете за кибици.
Минута несвяст и после пак наставления, бърсане с кърпи, жабурене и плюене в кофа. Преди да се прегърнем пак стиснахме ръце. Феър плей.
"Суавементе... беса ме..."
Отново ме смачка с лекотата на сумо борец, мачкащ оригами.
Ще оцелея.
Бях като Матросов пред дулото на картечницата. Ще я изтърпя, но на сватбата хоро ще играя. Имах кауза.
Тя ме върти някак си. Аз я блъскам с юмруци в корема за да ме пусне. Тя не усеща. Иска да ме омаломощи. Тактик е. Привидно се примирих. Дори изсъсках комплимент за прическата й. Тя отпусна хватката си и ме ритна гальовно в слабините. Причерня ми и се срутих. Падайки... шляп... забих нос в деколтето й. Мокрото. Тя замахна отново, събрала силата на два вола, но аз се наведох. Телесата, представляващи ръка, изсвистяха над главата ми. После подскочих и й стоварих удар tête-à-tête. Приземих се, падайки на гърба си и не посмях да стана. Тя се олюля и се стовари почти върху ми. Това "почти" ми костваше три претъркулвания. Чу се тласък. Теракотата се пукна. Теракотата, която беше под паркета на залата, който се разхвърча на трески.
"Суавементе... беса ме..."
Хосе се разбесня. Всички ме гледаха гневно. И тръгнаха към мен със свити юмруци. Като в клипа на Майкъл Джексън, дето вампирясваха.
Хосе се разпсува. През дума крещеше "кохонес". Не знам какво означава, но не останах, за да разбера. Кохонес или няма да го кохонес, това не беше въпросът. Петите ми ме удряха в гърба. Една отдалечаваща се мила картинка на моряшка фланелка.
На следващия ден си занесох костюма на химическо чистене. Казах да не се престарават. Сватбата е след седмица. Дано не пускат там "Суавементе... беса ме...". Явно пак ще го нося и след нея."
Тя е бронирана здраво в гърдите,
и бронебойни патрони за нея
няма открити,
няма открити!
Ха-ха:xox:Абе,Иване откъде само такива ги намираш?
Аз тази новина днес и по радиото я чух
Та има спасение вече и за това!Подпр....вайте си на воля....Редактирана от melody на 23.01.2007 в 17:54
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
Какво се опитват да създадат рекламите от нас. За да отличат продуктите си един от друг производителите ни натрапват фантазии или направо фобии. Ето какво представлява рекламо-sapiens: • Неговата коса никога не е както трябва, тя или е много суха или е много мазна, или е слепнала и няма обем или е много бухнала и трябва да се смачка. Винаги има пърхут - обилно. Ако е къдрава трябва да се изправи ако е права да се накъдри. • В устата му е ужас - по езика му има бактерии, които трябва да се стържат, никога няма свеж дъх, има микропукнатини по зъбите, венците му са възпалени и има постоянно променящо се РН. • Парите никога не му стигат и затова трябва да тегли много кредити. • Никога не е достатъчно слаб • Винаги страда от запек и диария едновременно, а това явно провокира хемороидите му. • Рекламо-sapiens живее в много мръсна къща пълна с бактерии, а децата му са цапат като прасета. Непрекъснато е в движение и когато дойде месечният му цикъл се притеснява, с извинение, да не се омаже. Има болки в кръста от активния си начин на живот. Когато не говори по мобилния си телефон - говори по стационарния, защото е безплатно; • маркира идеите си, като ги рисува по стената и пода; • казва се Мария, а напоследък и Любо. • некотролируемо е привлечен от непознати, използващи дъвка, бира или дезодорант • обича да казва "добро утро" • - Страда от някаква емоционална нестабилност, тъй като все го убеждават, че това бил неговият глас, когато не е. • Обикновено преглеждат зъбите му все неочаквано на обществени места- насред пазара или насред супер-маркета. • Когато си каже "Стига" поне две седмици яде само активия , за да почувства резликата. • Подът му е своебразен battlefield, осеян с трупове на хлебарки и други злощастни, изтребени до крак. Може би това има някаква връзка с факта, че бебето му пишка в синьо. • Всеки път когато свирука с уста отнякъде се появява мускулест блондин и изчиства банята/кухнята/пода в хола и каквото там му скимне. • Има познати в Павликени. Хубави хора. • Кара кола, върху която е сядал слон и много се гъзарее с това • Когато му се допее/дотанцува пие един Мезим Форте и взима микрофона за ужас на всички останали • Когато му се развали колата вика извънземните, пие абсолютно всякаква ракия, бира, вино, но когато му прищрака мозъка става крадливо копеле и краде киселото мляко на по-малкия си брат. • Когато не страда от простуда, грип, запушен нос има проблеми с простатата, а в случаите,в които е жена, пие някакви съмнителни хапчета за възвръщане на щастието. • Рекламо-сапиенс има фетиш към бебешки дупета-обича да ги гали, целува, души и то пред възможно най-много хора. • Освен това има ужасно миризлива тоалетна и му се налага да ползва около 20 ароматизатора и въпреки всичко все се намира някой, който да каже "Уф, че миришееее!" • Има мултифункционален мъж. • Брои до три на пръсти. • Пере си чорапите само на топка, предварително овъргаляна в кал. • Мята се в неистова надпревара към кофите за смет, ако някой си хвърли опаковката от шоколадов десерт, който сам не би си купил, защото мирише на Фарингосепт. • Носи пуловера на баща си дори след години. Не че няма пари, разбираш ли, просто му харесват размъкнати трийсетгодишни парцали. • Жена му очевидвидно е в климактериум - постоянно й е фагалдо или фафрето • По цял ден се подготвя за ДОВЕЧЕРА, но когато заветната вечер дойде, се оказва, че не е готов, защото в заведенията не го допускат. Ако пък по някакъв начин успее да заблуди фейс-контрола, било то с банан на връвчица или със снимка на самия контролиращ, и да влезе в бар, дискотека или каквото и да е друго питейно заведение, му се налага да прави стриптийз, за да му обърнат внимание и да му дадат нещо за пиене. • Не дава на никой да му пие от ракията, защото тази му е за цял живот. • Когато мести мебели, вика на помощ роднини над 60 години, за да им демонстрира новият си гел за травми. • Говори на немски, но се казва Иванка, домакиня е и от както ползва тези тенджери, нито една не е загоряла. • Никога не си е сменял ризата, защото белината която ползва я е запазила здрава. • Има малоумен дядо, който пържи кебапчета и ги изсипва направо на покривката, но това не му е проблем, защото праха му за пране вече мирише на лимони. • Въжетата му за простиране са няколко километра и обикновено са на ливадата. • Децата му играят изключително в блата и тресавища, • Живее в непрекъснат страх, че съседката ще почисти по-бързо. • Според него Кока Колата се произвежда от Дядо Коледа (който има и карго компания за да я разнася по северния полюс) и се пие предимно от бели мечки, а Пепси-то се пие от строителни работници и понякога от Бритни Спиърс. • Убеден е, че йогурта всъщност е кисело мляко, патентовано от Хан Аспарух. • Изпада в тежка депресия, когато не може да изяде всичко от масата. • Винаги гледа мача по телефона, защото обожава да не може да го гледа по телевизора. • Има лешояд във всекидневната, комари или поне прасе в спалнята, за-дъл-жи-тел-но хлебарки в кухнята, кон в банята, микроби в тоалетната; • Диша спокойно, защото знае, че жена му ще роди тогава, когато намери подходящия ипотечен кредит; • Винаги е изправен пред дилемата да позира или да депозира Рекламо-сапиенската: • носи рокли спечелени от събирането на талончета от супички: сигурно затова приятелките й се опитват да не ги забелязват и й правят комплименти за цвета на косата. • когато реши да готви с кайма, прави кюфтета, кебапчета и принцеси за целия блок • ако не разполага със специалния тиган за гофрети, омазва цялата кухня, докато си изпържи едни яйца. • в редките случаи, когато прецака мъжа си да готви, го прави на луд по телефона, докато реши колко гости да покани. • преди да избере вид дамски превръзки, ги сравнява с конкуренцията като ги полива с вода, а за събуждане измерва киселиността на сапуна си с лакмус. • ако, не дай си боже, реши да си оскубе някой косъм от веждите с обикновена пинсета, го прави по възможно най-болезнения начин и почти си изважда окото. • има силно обоняние, защото безпогрешно разпознава от разстояние всички видове мъжки парфюми. • преди да тръгне на джогинг, си рисува фигурки по тялото с рол-он дезодоранта. • Обожава да се разсейва на работното място, като цъка с език и яде тиксо. • Барманите хич не вървят пред нея, защото отваря бири с деколтето си. Шанс имат само онези ,които успеят да заледят бар- плота на един дъх. Рекламо-sapiensът знае, че от малък трябва да подготвя добрия старт в живота, като пие чаша Нестле джуниър на ден, най-добрият старт за мен. Когато не успее да получи този най-добър старт, той отчаяно започва да се тъпче по препоръка на педиатрите с колкото се може повече калции под формата на разни съмнителни на вид и твърде много приличащи на кози барабонки зърнени закуски, и тича през час да се мери, за да знае колко е порастнал за тези 2-3 минути и кога точно може да отмъкне раздрънканото колело на по-големия си брат. Принципно щастлив човек, защото ПРЕДИ са му се случвали много ужасни неща.. болял го е корема, бил е мухльо, не е можел да отиде до магазина защото е имал шипове, ... обаче СЕГА! всичко му е наред, той е постоянно ухилен, говори само със слогани, и поучително клати глава към своите приятели-все-още-мухльовци, за да се присъединят към неговото безумно щастие.
"Колко е дълга минутата зависи от това от коя страна на вратата на тоалетната се намираш."
Надпис в тоалетна
Трима приятели се прибират след тежък запой по къщите с такси. Спират пред входа на първия. Другите двама няколко пъти се опитват да го оставят изправен на крака, на стената го подпират, но той все пада. Накрая го зарязват и заминават с таксито.
-Ей, че тежко се е напил, горкият! - вайкат се приятелите му. Не може да стои изправен!
- Как да стои като през цялото време се мъчихте да го поставите с главата надолу? -обажда се шофьорът.
Жените се делят на две:
Тези които правят свирки.....и тези които не си признават
Добрее, добрее.......... щом искате така ..........аз почвам
Та значи.......аз преди Галанта имах Рено 21, последните 21-ци,каде бяха много хвалени, направо свят ми се зави ,като почнаха да я хвалят.......до тогава нямах френска кола,но имах наблюдения върху 4-5 рена на мои приятели,впечатленията не ми бяха много очароващи,нооо..........понеже бяха от рено 5 до 19 ,та викам моята като е 21-ца и то от новите( последните хачбекови) си викам това май е по кола.................еее, нищо подоббно........като я купих, беше слънце, току що докарана от Холандия,ни тропнеше ни лопнеше, вървеше си...............но , радвах се очно 1(един ) месец, и след товааааа,мам*** ****......... Като за начало ми паднаааа................двигателя с все скоростите и предното окачване..... оказа се че тия неща лежат на една обща рамка, наричаща се магаре.....тя е закрепена на 4 тампона и с болтове е хваната за купето...........около тия тампони беше прогнило и леглата им бяха се скъсали (това е на 7 годишна кола....) моята малка утеха беше че не стана предния ден кога карах с 160км./ч. по магистралата.......та както и да е, оправих го като свалих всичко отпред, и направихме нови легла за тампоните..........лично аз го правих и ми отне............7 дни от сутрин до вечер..... Та викам си край с проблемите, нищо подобно.........след месец се разтропа предницата цялата, всичко смених включително и лагерите на тампоните на мкферсоните...............заспа за кратко .............. скед това ми думна единия лагер на главината преден, смених го с друг ИРБ ли беше кво беше не си спомням, беше 50 кинта а СКФ беше 125 лв. и 195 лв. ........ ( за сравнение ще кажа че моя лагер на е на Койо и е 60 лв.) ....та уж беше всичко наред , обаче след 7-8 дни се обадиха алтернатор и задни тампонина торсиона......... алтернатора го оправих лесно ,но торсионите.................ах тия торсиони, направо не е истина........сваляш целия заден мост , разглабяш тампоните , вадиш прътите 4 на брой, сменяш тампоните и ииииии............после ......а сега де.........торсионите трябва по някакъв начин да ги усукаш .............не ме питайте повече чеее......... Между другото и други работи изникнаха но както и да е........ :angry: След това за около 1 месец нищо, тъкмо се бях успокоил вече когатооо.............ми гръмна мотора....... Това стана като прескочиха цели 5 зъба или 6 бяха ,на агренажа...........направо не ми се говореше..........когато я купих си смених ремъците с Дайко ли бяха май.........купени от препоръчвания магазин на ул. Родопа ................когато го свалих и какво да гледам, с нов ремък го налагам и ииииии...............моя с около 6-7 см. по дълъг а броя на зъбите еднакъв...........както и размера на зъбът...и профила му...........а той се разтегнал............не се е скъсал ,а разтегнал............някой ако ми каже как, аз трябва да се гръмна, освен ако е менте......което е повече от сигурно;................ Смених всичките клапани, шлайф на главата , гумички гарнитура и запали , върви си добре................но оооооооо..........сега пък пак лагер.............този път заден..............70 кинта и съм нов..... след няма и месец думна карето.............обаче карето е заедно с полуоската, и колко мислите че струва............130лв. испански, 170 лв. германски , 210 лв. френски.........после се оказа че те всичките били ............турски....... как , ми като 6 месеца по късно така се разтрака, че съчмите бяха паднали в...........маншона.......... От там при италианеца едно втора ръка и така............малко след това или може би преди , вече не помня, ми се счупи ........седалката.............това било бял кахър.... в сравнение с това кога ми думнаа..................ЕКУ-то Майната му , аз си го оправих доста бързо , щото от тия работи поразбирам малко..........бяха заминали транзисторите които подават маса на инжекторите (т.е. работеха в ключов режим ) и още един интеграл с все няколко конденза и Р-ове...... :angry: Тъкмо го оправих и почна да се бъзика задната спирачка ....точн отози ден минавах на ГТПреглед и ме върнаха............за този си недостатък броих по 60 лв. на апарат втора ръка ,щото от моите нищо не ставаха.............. минах ГТП с цената от 150 лв. .......... Добре ,ама малко след това серво помпата се скъса и почна да смуче ужасно въздух а спирачки никакви.......... айде пак прави спирачки................м/у другото спирачните дискове бяха много под допусстимото и се наложи да купувам нови...........след всичко , дойде време за предница пак.............шарнирчета , накрайници, тампони и т.н. ( те са така Рендетата , есен -пролет, есен - пролет ,така се ремонтират май)След това малко повечко почивка май беше, но това се дължеше преди всичко че аз ограничих карането.............и след 5 месеца .............прегря мотора................ :най гадното беше , че нямах стрелка на температурата ,а само една лампа , каде като светне, вече е загряла повечко.......( разбирай ...... си за ремонт )Тъпи идиоти прости са тия французи, ...............неее, те не са прости....те са много самоуверени в тяхната уникална пилешка мисъл техническа........................как ще прегрее тяхната рожба??? Това да не е Мицубиши??? Та познайте какво следваше .....................отново сваляне на глава , шлайф на 35 десети и пак масла ,гарнитури, и прочие........... Тамън я оправих и я стегнах и малко преди да замина в годишен отпуск на море ииии.............счупи скоростна кутия........... та да видите как за по малко от 20 часа се прави ск. кутия ................смених само лагерите и един синхронизатор к-кт......... паля и тръгвам за морето...........ехх, това мореее...........така ми се искаше да стигна час по скоро и да се хвърля във водатааааа.а....................дааа, ама нееее.............щотоооо.................няма да ми повярвате, ма си е факт..............падна ми..........РЕЗЕРВОАРА няма майтаб братлета.............и понеже пластмасов...........и се спука.........насред Чирпан......... А то защо.............ми защото отново гениалната френска техническа мисъл решила че е по добре резервоара да се крепи на две метални лисчета ,широки само 15 мм. .............да ама те понеже спестили и това поне да са от нерадавейка ламарина, та затва те се скъсали точно в най неподходящия момент........ От там естествено едни ритници по калника и кадето сваря другаде, докат си излея нервите. ..............и после ,а сега де...........как .............ми как ,много лесно .........вързах го с ластици за багажник.............. И така до морето ................всъщност така и го продадох........ На морето ми отказа стартера.............оправих го на място..........та и други какви ли не простотии се правиха , а м/у другото пак си се повтаряха периодично ония си там работи , като предница , тампони и т.н. и т.н.................не си спомням други работи, но със сигурност имаше и то не малко............а в същото време гледах как бащата си караше Нисана и нищо не му пипваше( то аз го пипвах де, ма само консумативи и ей такива работи).............. Та смятам че с казаното до тук ще си добиеш някаква представа за РЕНДЕТАТА...... какво си пишат.........и колко често се случва да си пишат за ей такива "работи" .................щото ние тук си пишем за това колко и как ще изглеждат стикерчетата, какви шапки да си купим, кога ще има следваща среща...........та чак и си се майтапим с никовете си..............понеже си нямаме друга работа.............нали...... Колата е създадена да те улесни, а Мицубиши е създадено да те глези.......... Стига толкова щото Боша ще ми лепне някой друг прякор.....
Ми....да започна и аз щом искате....
Преди години имах Пежо 205. И си викам ето голяма работа е тая кола. Победител в много съзтезания и толкова години е една от лидерите на пазара. И имах щастието да си я купя докараха я от Германия на 93000 релани километри. Щастие голямо беше - с две врати и 1.4 мотор с общо мазане. Обаче се мина немина една седмица и заваля силен дъжд и след него нали знаете какво става - кал колкото искаш....и си пускам аз пръскалата на чистачките и.....изненадааааа- не работи. Ок отивам аз в София Франс Ауто и си купувам. Не беше скъпо моторчето за пръскалките за чистачките. Обаче тръгвам аз да го слагам и няма как да го уплътня То се закрепва на самото казанче с някъкъв гумен пръстен. Айде пак обратно да купя аз пръстена и след много мъки по разглабянето накрая успях.
Обаче след няколко дена отказа и другото моторче - на самите чистачки. Отново отивам аз в София Франс Ауто. Там много любезни ми намериха веднага чисто ново и аз щастлив, щастлив си го монтирах Искам да кажа, че в сервиза на Пежо има абсолютно всички основни части и няма проблема да те обслужат много професионално.
След седмица започнаха обаче тежките проблеми
Смених съединителя с феродовият диск заедно с притискателя и лагера към него. Обаче превключването на скоростите си остана проблематично. Мислех че са синхрони или някъкви лагери, обаче не ми се струваше да има проблеми с тях, защото не чувах никъкво " виене" от скоростната кутия. Проблема се оказа в лостовата система на превключването , която беше изработена от най-долнокачествена пластмаса. Смених го и него и вече нещата се поуспокоиха за няколко....дена, защото един съсед видя, че не ми светат задните светлини на задната скорост. Знам си аз пътя до София Франс Ауто поне бях ходил няколко пъти вече и купувам аз датчика за задната скорост. И отивам аз на канал да си го сменям, като бях сигурен , че знам къде се намира тази част. Да, ама не!!! Знаете ли къде се намира? На блока на двигателя отстрани в най-ниската точка под пробката за смяна на масло. И си викам аз - добре де, ако го отвия тоя датчик ще ме залее двигателното масло.... и след дълги расъждения решавам аз да рускувам, защото не ми се вярваше , че именно ако го отвия ще потече масло. И започнах леко отвиване......обаче като ми шурна онова масло......след 1 мин бях целия окъпан в двигателно масло обаче това не беше кой знае какъв кахър. Проблема беше, че беше отишло цялото масло в канала. Ами сега? Купих аз масло и отново щастлив, че съм си разрешил проблемите поне със светлините ще останат в историята. След известно време смених и релето на мигачите, а за около една година съм почти сигурен за подмяната на почти всички крушки на предните фарове и задните светлини. Междувременно пак смених датчика за светлините за задната скорост Освен това подмених почти всички несветещи крушки по таблото, които за мое щастие станаха от Лада .........
За известно време бях забравил за проблемите, защото си купихме втора кола. Нисан Съни и Пежото не го карахме толкова много. Обаче решихме да го изкараме и то да повърви поне малко. Моята надежда беше поне 1 месец да не ходиме в сервиз, обаче уви. При една от превключването на предавките скоростния лост .......ми остана в ръката Е такова нещо не ми се беше случвало. Айде оттам звъниме на пътна помощ, защото колата не може да мръдне и сантиметър. Оказа се един междинен лост асиметричен в двата края, която само на такива коли има. След дълго търсене накрая намерихме, защото в Пежо казаха , че нямат и било само с поръчка.
За две години бяхме сменили още :
Кабели на свещите. Цялото гърне което е цяло от край до край и се продава комплект със специални закрепващи болтове с пружини само за този модел. Всички накрайници и ябълковидни бяха направени при Жан, защото за 1 година се разтропа цялата предница. Амортисьорите бяха протекли, но не съм ги подменял. Профилактика на задното окачване, което беше около 120 марки тогава и си беше много пари. Семеринг на колянов вал. Задни амортисьорчета на третата врата. Целият алтернатор. Жилото на смукача. Ремъци, свещи и филтри, накладки не ги броя. Добре поне че въздушният филтър беше от......дунапрен и се переше.
Епогея беше накрая когато вече намерихме Галанта и искахме да продаваме Пежото. И няколко дена преди да го продадеме "изви " лагера на главината. Обаче от толкова много тресканици на пластмасите в купето просто не го бях чул от самото начло. И отиваме да го свяляме обаче не става. Ходихме на 7 тонна преса и не можаха да го избият. Наложи се да купувам лагера заедно с цялото дясно каре, което на всичкото отгоре е заедно с цялата полуоска и маншоните с греста към него.
В дена точно преди да го продадеме отказа и моторчето на задната чистачка..........
След две години и половина каране бях събрал повече от 60 касови бележки само от София Франс Ауто, които ги пазя и до ден днешен ......
Някой друг път ще пиша за моите подвизи в ПроМобил където работех 2 години и точно тогава докараха новите Лагуни и последните Рена 19 ........................
"Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп" - Махатма Ганди
Младеж и девойка се разхождат, хванати за ръка, из зоопарка. Наближават клетката на горилата и спират пред нея. Голяма мъжка горила невъзмутимо седи на един пън и яде банан, без да им обръща никакво внимание.
Младежът се обръща към девойката и казва:
- Я си разкопчей блузката.
Девойката разкопчава блузката. Горилата проявява някакъв слаб интерес.
- Свали си сутиена!
Девойката сваля сутиена. Горилата се размърдва и започва да гледа с интерес.
- Вдигни си полата и свали бикините!
Девойката изпълнява. Горилата скача и започва възбудено да удря по решетките.
Младежът хваща девойката и я бутва в клетката при горилата с думите:
- Ха сега му обясни, че майка ти не разрешава....
Значи на сватбата на Ромарио, на който Стоичков е кум, става следния диалог между журналистите и бразилеца:
Журналисти: Христо ви е кум, а вие знаете ли нещо на български?
Ромарио: Не. Той все повтаря една фраза, но не иска да каже какво означава.
Журнаслити: Коя фраза?
Ромарио: Аре, бе мангал, подай!!
Кой какво обича...
Англичанина има жена и любовница, но обича жена си.
Французина има жена и любовница, но обича любовницата.
Българина има жена и любовница, но обича да си пийне...
An English guy is having breakfast in Paris, one morning (coffee, croissants, bread, butter and jam) when a Frenchman, chewing bubble-gum, sits down next to him. ?The English guy ignores the Frenchman who, nevertheless, starts a conversation.
Frenchman: "You English eat the whole bread?"
English guy (in a bad mood): "Of course."
Frenchman: (after blowing a huge bubble) "We don't. In France, we only eat what's inside. The crusts we collect in a container, recycle it, transform them into croissants and sell them to the UK." The Frenchman has a smirk on his face.
The English guy listens in silence.
The Frenchman persists: "Do you eat jam with the bread?"
English guy: "Of course."
Frenchman: (cracking his bubble-gum between his teeth and chuckling).
"We don't. In France we eat fresh fruit for breakfast, then we put all the peels, seeds, and leftovers in containers, recycle them, transform them into jam, and sell the jam to the UK."
After a moment of silence, The English guy then asks: "Do you have sex in France?"
Frenchman: "Why of course we do", he says with a big smirk.
English guy: "And what do you do with the condoms once you've used them?"
Frenchman: "We throw them away, of course."
English guy: "We don't - in the UK we put them in a container, recycle them, melt them down into bubble-gum and sell them to France."
Блондинка отива на преглед при гинеколог.
- Докторе, бременна съм в трети месец, а нямам корем...
Докторът:
- Портокали ядете ли?
- Не, а трябва ли?
- Трябва!
След три месеца, блондинката отново е на преглед.
- Докторе, вече съм в шести месец, а още нямам корем.
- Банани ядете ли?
- Не, а трябва ли?
- Трябва!
След три месеца, блондинката пак е на преглед.
- Докторе, вече ще раждам, а корем нямам...
- Абе, вие секс правите ли?
- Не, а трябва ли?
Пътувам в автобуса и трябва да подам билета на човека пред мен, за да го
перфорира, но как да се обърна към него на Ти или на Вие?
Такааа, следващата спирка е последна и е в нашия микрорайон.
Човекът е с цветя, значи отива при
жена. Букетът е много красив, значи жената е красива.
В нашия микрорайон има само две красиви жени: жена ми и любовницата ми.
При любовницата ми отивам аз, значи той отива при жена ми.
А тя има двама любовници Пешо и Иван, обаче Пешо е в командировка.
И аз казвам на човека:
- Иване, ще ми продупчиш ли билета ?
А той:
- Ти пък откъде знаеш как се казвам ?
Мъж отива при доктора и му казва:
- Докторе, ако пия ще ми се разширят ли кръвоносните съдове?
- Да, ще се разширят.
- Значи, съответно ще ми се понижи кръвното налягане?
- Да разбира се, ще се понижи.
- Докторе, точно това ми е нужно!
- Но, моля ви се, така и така след това кръвоносните ви съдове отново ще се стеснят.
- Докторе, аз това вече няма да го допусна!!!!
Здравейте, и добре дошли на горещата линия за умствено болни.
1. Ако сте вманиечено-убедителен натиснете 1 многократно.
2. Ако сте зависим от други хора, помолете някой да натисне 2 вместо вас.
3. Ако страдате от раздвоение на личността натиснете 3 и 4.
4. Ако сте параноичен, ние знаем кой сте и какво искате.Не затваряйте за да можем да проследим обаждането.
5. Ако сте шизофреник слушайте внимателно и тих глас ще ви съобщи кой бутон да натиснете.
6. Ако сте в маниакална депресия няма значение кой бутон ще натиснете, никой няма да ви отговори.
7. Ако сте с нервно разсройство, натискайте всички копчета докато не ви отговори оператор.
8. Ако имате амнезия, натиснете 8 и издиктувайте името, адреса, телефона, рожденна дата, номер на социалната осигуровка и моминското име на майка ви.
9. Ако имате посттравматичен стрес, б-а-в-н-о и в-н-и-м-а-т-е-л-н-о натиснете 000.
10. Ако имате биполярно разстройство, моля оставете съобщение след сигнала или преди сигнала или след сигнала. Моля изчакайте сигнала!
11. Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9 .Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.
12. Ако имате ниско самочувствие, моля затворете. Всички оператори са прекалено заети за да говорят с вас.
13. Ако СТЕ БЛНОДИНКА НЕ НАТИСКАЙТЕ бутони, за да не прецакате нещо!
Какво би се получило, ако операционните системи бяха авиокомпании:
Unix Airways
Всеки пътник си донася на летището част от самолета. След това всички се събират на летателната площадка и започват да сглобят самолета, безспирно спорейки какъв именно самолет правят. Когато пътниците най-накрая се качват на борда, един от тях се назначава за пилот и отива в кабината. Там той намира инструкции, описващи до най-малки детайли устройството на самолета, но не даващи никакви насоки за пилотиране.
AirDOS
Всички пътници бутат самолета по площадката, докато той не тръгне да излита. След това те скачат вътре и летят докато самолетът не се приземи сам. След това те излизат, бутат самолета и така нататък...
Mac Airlines
Стюардесите, пилотите и даже товарачите са едно и също лице. Вие влизате в самолета и виждате, че в него няма илюминатори. По време на излитането няма никакви вибрации и така и не разбирате - летите или не. Всеки път когато се опитате да разберете някакви подробности за полета, ви отговарят, че не ви е необходимо да знаете това, че вие не искате да знаете това и ще бъде направено всичко възможно да не го разберете.
Windows Air
Летището е много хубаво, стюардесите са много любезни, регистрацията става мигновенно, излитането е прекрасно. След 10 секунди самолета се взривява без предварително предупреждение.
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
верно е дебилен. Преди време ми го пратиха и отговорих интуитивно Нуну 
