Много интересни теми сте започнали.Тhunderchief по повод на показаното от Мануел Маскарел и инициятивата,дааа фигурката е много секси. Може да носи същия заряд и на не чак толкова бавна музика(но бавното е за предпочитане) Всичко зависи от изпълнението на дамата.
За воденето,от девойката зависи преценката, колко отпуснати да са ръцете и в зависимост от кавалера. С ходенето по партита се придобива това умение след първите три такта вече да можеш да прецениш да стягаш ли или не.Едно пояснение за LA Ръцете са значително по стегнати от cuban-a. Много е неприятен в началото прехода от единия стил в другия защото дамата тотално се обърква,къде да стяга и къде да отпуска. Аз в началото бях като акордеон - стяяяягай,,, отпууускай. Ужас ама се свиква със всичко.
Важното е да има желание
Не успях да прочета всички мнение по темата...така че много сори ако се повторя,но все пак да кажа.
Говорейки вече за кубан стайл....да там жената трябва да е с много отпуснати ръце,за да усети знаците..тя и със стегнати ръце може да ги усети някои знаци,но не е много приятно....Като казвам отпуснати,нямам предвид съвсем отпуснати.Трябва да има леко напрежение в ръцете.
Ако говорим за ЛА стайл....там вече трябва жените да се с малко по-стегнати ръце.....особено пък ако става въпрос за въртене!
Пак се извинявам ако съм се повторила с някой....което най-вероятно е така ама вие сте готини и не се сърдите
Темата за импровизирането в танца е много интересна. Аз доста често гледам напредналите двойки в нашата школа и ми прави впечатление, че повечето танцуват като кукли на конци и правят много премерени движения и фигури, в които си личи, че липсва импровизация....пък за желание и емоция да не говорим. Понякога изглежда много скучно...не за тези, които гледат, а за тези, които танцуват....
Истината май винаги е по средата...
Един приятел литератор казва:"За да пишеш,трябва да научиш азбуката, но дори да я знаеш чудесно, не значи че ставаш за велик писател..."
Така че, импровизацията е хубаво нещо, но разбира се на някаква изградена база.А какво ще бъде нивото на тази база, по-ниско или по-високо , е това е Божа работа, или ти "идва отвътре" /ужасен израз с който много се спекулира и от разни учили-недоучили "салса" журналистки/ или го караш по академичностатично...Е, разбира се, важно е човек с какви цели танцува, отива на състезание или го дава по-така... за развлечение...
Но умението да се импровизира умело, понякога може успешно "да замаже" грешка в първоначалната хореография.
Е, въпрос на гледна точка...Поздрави на всички и веселба, тоже за всички!!!
П.С.А нима някои "фигури" не са класически образ на нечия първоначална импровизация, а?
mojito dream писа:
Воденето е позиция в живота. Много ми е трудно да се оставя да ме водят, защото ми се случва само в салсата.
Е тва вече е дълбоко психологически проблем, че не се оставяш да те водят и в живота! .... (шегичка, да не го приемеш лично), но...позволявай от време на време да те водят и там, а не само в салсата, че иначе лошо ти се пише много е сложно ... особено, ако си жена.
Разправят, че мъжът е главата, а жената шията ... !
melody писа:
Как да се научи жената да се води добре? Аз лично изпитвам трудности с воденето! Сигурно,защото не съм танцувала повече по партитата с различни партньори.На уроците едни ми казват,че не ми усещат ръцете и не могат да ме водят да ги стегна повече,други пък точно обратното- много ми били стегнати, да ги отпусна,че не могат да ме водятАз уж се нагаждам,ама...Има и такива с които се получава страхотен танц,а с други направо ужас...имам чувството,че нищо не мога да направя като хората<(Как е при вас?Има ли нещо общо характера в случая?
За съжаление при мен е точно по същия начин - стегни, отпусни, а пък както се каза вече, и самите кавалери водят различно. Иначе вчера си говорихме с едно момиче от моята група, че кавалерите (начинаещите) не умеят да дават сигнали. Нормално е, обаче съответно ние танцуваме без сигнали, няма водене, както каза тя: "Ние се наговаряме с моя кавалер кои фигури ще правим и ги правим в един и същи ред", и не можем да разпознаваме сигналите, когато евентуално на някое парти танцуваме с можещ партньор. А и двете не ходим достатъчно често на партита, че да компенсираме. Когато не стигат кавалерите на урок, дамата остава сама - както вчера ми се случи, трябваше да уча новите стъпки без кавалер, съответно без сигнали. (Според мен би трябвало някой от инструкторите да поеме самия партньор, но това е друга тема).
Човекът притежава въображение, за да компенсира това, което не е и чувство за хумор, за да се утешава, че е това, което е!
Аз пък съм Царицата на водещите се! Накъдето ме подканят-натам тръгвам,без хъц-мъц,без "ама-аз-таковата-не-ми-се-ходи-натам"
don't click this link...
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът.
mojito dream писа:
Воденето е позиция в живота. Много ми е трудно да се оставя да ме водят, защото ми се случва само в салсата.
Ох, разбирам те напълно, и аз съм така Представи си, че това е само игра, нали всичко е "наужким", после пак ще правиш каквото си искаш. Научи се да танцуваш соло, да видиш какво е когато няма на кого да се опреш. Майтапа настрана, и аз въпреки, че танцувам с много различни мъже, пак понякога не се водя, особено ако имам много енергия и музиката ме вдъхновява, тогава много се мятам и ръцете ми стават твърди, или се заплесвам и не виждам подадената ръка. Само мъже, които водят много твърдо и енергично ме респектират и обуздават.
да ги стегна повече,други пък точно обратното- много ми били стегнати, да ги отпусна,че не могат да ме водят
а с други направо ужас...имам чувството,че нищо не мога да направя като хората<(Как е при вас?Има ли нещо общо характера в случая?
