1)Борбата прави парата, парата прави храната, храната прави борбата
2)Мисля... значи съществувам... съществувам значи мислете му
3)Колкото по-дълбока е водата... толкова по високо е корабът (Бушидо)
4)Тихите води са най-дълбоки (Бушидо)
5)Любовта е сляпа ( )
6)"Хавата да е яка с тебе!" (= "Нека силата да е с теб!" )
следващото е малко сериозно... японска поема свързана с живота, смъртта и бойните изкуства:
Усуакари
(Здрач)
Пътят на ноща преминава през здрачът.
Пътят на смъртта преминава през мечът.
Видял човекът е зората,
ще срещне някой ден ноща.
Човек родил се е на таз земя,
ще срещне някой ден смъртта.
Затуй тръгни да дириш ти смъртта
докато не е сторила същото със тебе тя.
Затуй със меч в ръка,
спокойно гледай във очите на врага.
Това законът е на Будо.
Това помни и животът ти ще бъде Чудо.
Живот със всеки удар на твоето сърце,
живот без страх,изцяло в твоите ръце.
Ако спокойствието търсиш ти,
животът като птица ще си отлети,
смъртта просто ще те заличи.
Ако тръгнал си по пътят на смъртта.
Ако Будо следва твоята душа.
Ще извършиш ти дела велики,
които ще отекнат във Вечността
и ще оставиш ти след себе си следа.
За завършек слагам безименно дето го получих по icq преди няколко месеца:
Едно момиче, попитало едно момче,дали той мисли, че тя е
красива.Той каза-не.Тя го попита дали той иска да е с
нея завинаги и той каза-не.После го попита дали той ще
се разплаче, ако тя си тръгне и той пак каза-не.Тя чу
достатъчно и си тръгна разплакана.Тогава той я хвана за
ръката и й каза че тя не е красива, а е прекрасна, той
не иска да остане до края на живота си, той има нужда
от това,ако тя си тръгне той няма да заплаче а ще умре
"Уно Флай!"..."Дос Флай!"..."Трес Флай!"..."Осмотрес Флай!"...(???!!!)...
...аз знам че нищо не знам...
1.Десетки свещи могат да се запалят от една, без да съкратят нейния живот. Щастието не намалява, ако се споделя.
2.Живей така, че когато умреш и дявола да запали свещ за теб!
Десетки свещи могат да се запалят от една, без да съкратят нейния живот. Щастието не намалява, ако се споделя.
Думите на магьосника
--------------------------------------------------------------------------------
"Обичам те не заради това, което си, а заради това, което съм аз, когато съм с теб."
ххх
"На тази земя може да си само един човек, но за някого ти си целият свят."
ххх
"Винаги ще има хора, които да те нараняват. Затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив."
ххх
"Истинският приятел е този, който те държи за лакътя, а докосва сърцето ти."
ххх
"Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия. Затова, когато това се случи, бъди благодарен."
ххх
"Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой."
ххх
"Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало."
ххх
"Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано."
ххх
"Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб."
ххх
"Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти."
ххх
"Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш."
ххх
"Само това, че някой не те обича както ти се иска, не означава, че не си обичан с цялото му същество."
ххх
"Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого, и да се надяваш, че той знае кой си ти."
ххх
"Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата."
Маркес: Спрях да пиша, сърцето ми е празно
Патриархът на магическата реалност удари 80 и продължава да се бори с рака
Великият виртуоз на словото Габриел Гарсия Маркес навърши 80.
Един от най-перфидните романисти на ХХ век сега твори мемоарите си в Мексико, докато се бори с рака. 2007-а е годината на юбилеите за автора на "Няма кой да пише на полковника" "Погребението на Мама Гранде", "В лош час", "Есента на патриарха", "Хроника на една предизвестена смърт", "Любов по време на холера", "Генералът в неговия лабиринт", "За любовта и други демони".
Първият му разказ е публикуван преди 60 години, световно признание получава преди 40 с излизането на "Сто години самота", а преди 25 Маркес прибира Нобелова награда.
"Просто спрях да пиша. Това се случи през 2005-а. С опита, който имам, бих могъл без проблем да изляза пред публиката с нов роман. Хората обаче ще забележат, че сърцето ми няма да е в него", казва Маркес пред испанския в. "Вангуардия".
Името на Маестрото винаги се свързва със "Сто години самота", от който са продадени над 400 млн. екземпляра по целия свят.
Романът не само носи признание на колумбийския писател, но и превръща латиноамериканската литература в световен шлагер. Гарсия Маркес е известен и с приятелството си с кубинския диктатор Фидел Кастро. Той често изразява симпатия към някои революционни групи, но никога не е подкрепял публично партизаните в собствената си страна.
if писа:
Думите на магьосника
--------------------------------------------------------------------------------
...
"Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой."
...
аххх... много... умна мисъл... сърцето ме боли като си припомня до каква степен е вярна
останалите сентенций ще си ги запиша някъде Редактирана от Allesandro на 06.03.2007 в 21:48
"Уно Флай!"..."Дос Флай!"..."Трес Флай!"..."Осмотрес Флай!"...(???!!!)...
...аз знам че нищо не знам...
if писа:
Думите на магьосника
--------------------------------------------------------------------------------
...
"Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой."
...
аххх... много... умна мисъл... сърцето ме боли като си припомня до каква степен е вярна
останалите сентенций ще си ги запиша някъде
Всъщност мисълта е доста тъпа.
Сега ако бях един Ерих Фром щях да я попилея подробно и аналитически на десетина странци тая мисъл обаче аз съм просто тенекеджийче и мога само да я изчукам тъй да се кае (шегичка - в момента слушам единствения диск с българка музика който си взех - Обратен Ефект).
Ма какво значи да си с някого и той да не е твой? Принципно в моя много скромен опит с жените на село(то не че у наше село ги има много, виж имаме една бара с тръстики и тиня и у нея кви крокодили се въдят ша знаш - един стига за три чанти, два чифта ботуши, 17 портфейла и 20 колана). Поиска ли една жена да е с тебе - неин си! Измъкването става с много зор(случвало ни се е еднаж, дваж). Умния мъж(не аз - умния мъж) умее да "управлява" точно това "искане".
Въобще всякакви такиви умни "мисли" идат или от много редовно пиене или от много нередовно пиене и по-често точно от второто.
А наздраве:alko::beer:
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
Ех...thunderchief, не е баш така! Не обичам тези литературни и философски критици ..., смятам, че който критикува, не може да твори! Мисълтта е вярна и те жегва, и ти винаги си знаел, че е така..., просто се е намерил някой, който да я каже и изпише по такъв начин, че да те трогне. По повод мисълта...пак е въпрос на схващане, защото принципно никой не е ничий на някой! Затова Тъндър - "Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти." Редактирана от sssss на 07.03.2007 в 08:11
if писа:
пак е въпрос на схващане, защото принципно никой не е ничий на някой!
E точно на тая основа и Фром щеше да попилее аналитично мисълта. Иначе по повод затрогващото писане - определено предпочитам собствения опит - може да не звучи много затрогващо, но определено държи много повече влага и обикновено му вяврваш повече понеже си си го "заработил"
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
" Светът е оцелял, защото се е смял!"
Много вярвам в тази мисъл!!А казват,че смехът също така и лекувал!:xox::ura:Много е гот да се смееш до сълзи:is:Пробвали ли сте?:goo:
"Мисленето е мисловен процес, който изисква поне малко мислене!" :uho:
Определено не можеш да измислиш нещо без да помислиш!Редактирана от melody на 08.03.2007 в 19:48
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
Душата ми е стон.Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми: що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
но знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо - пътя е далек:
защото тя стой в сияние пред мене,
стой, ала не чуе кой зове и стене-
тя - плът и призрак лек!
Като става дума за стихотворения, след Яворов, най-много харесвам Ботев! Ето нещо от него:
ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ
ХРИВТО БОТЕВ
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да я помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувствата си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тези гърди вече любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!
Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйши ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърцето ранено,
там, де е се с кърви облено!
О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари бремена
и песни за нови теглила!
Запей ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сирота вдовица
и как теглят без дом дечица!
Запей, или млъкни, махай се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни...
Там ... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали на страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
Ах, таз песен и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!...
В заключение мога само да кажа:
Човек наранява най- много хората, които най- много обича!
хахаха, любим ви е Яворов, щото не ви се налага да го анализирате..тогава става страшно, щото той, човекът, е бил доста побъркан, милият. Как да е, така е при символистите. Виж Ботев си е мой човек отвсякъде - където и да го погледнеш - ясно ти е какво го мъчи, всичко си го казва направо.
Let me DREAM the way I can...and I will show you and give you the whole world...
Имаше едно много хубаво стихотворение, което четох преди време. Помня само, че се казваше: "Таванси спомени" и го имаше в учебника по литература за 8 клас. За съжаление не помня автора на това стихче, но то си заслужава да го прочетете . Чаках цяла година да го учим, но се оказа, че не е включено в задължителните пройзведения, които трябва да се изучават в 8 клас и анализът му ми се размина! А то беше толкова хубаво, че го препрочитах всеки път, когато учителят изпитваше съучениците ми или когато ми беше скучно в час!:vic:
)
,но е истина!
