Чудех се дали да пусна такава тема ...., но мисля,че е добре отвреме навреме човек да си излее душата! Какво ви дразни,какво ви вбесява, какво не можете да търпите във всекидневието около вас?
Мен лично изключително много ме дразни простотията и бездушието в хората.Стремежа към интриги,лицемерие,лъжи с цел унищожаване на някой или нещо,което е вече сътворено.Много е трудно да създаваш ден след ден,час след час,минута след минута и някой само заради завистта да направи всичко възможно да те срине и унищожи.Само за миг.Някакво дребно човече,дребна душица,която не вижда по-далече от носа си.Грозно,пошло и отвратително.Това е нещо,което така и не мога да разбера.
Друго,което ме вбесява е бюрокращината в тази страна.Защо нещата трябва да стават лесно?Дай да ги усложним възможно повече.Когато трябва да ходя по разни инстанции се подготвям психически няколко дни предварително.Хартии, хартийки, хартийчици, папки, папчици, гишета, гишенца, опашки, разкарване...направо отвратително досадно.
По този повод се сещам за анимационното филмче"Астерикс и Обеликс".Имаше една серия,свързана с 10 наказания(или изпитания),през които трябваше да минат.Едно от тях беше отиването за един подпис в някаква община или нещо подобно.Там започна разкарване от етаж на етаж,от гише на гише...Е,накрая получиха този подпис,ама с цената на много нерви...
Сега сте виеИзлейте навън това,което ви вбесява...
EDIT: admin - корекцияРедактирана от admin на 16.01.2007 в 22:20
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
) аааааа нещата са много, но се уча да не се вбесявам вече много, че ... всички болести идват от ядове, а ядовете от гадове (това го прочетох веднъж на кабинката на шофьора в градския транспорт).
Животът и здравенцето са ми мили, така че..., колкото по-малко се вбесяваме, толкова по-добре!!! :goo::goo::goo: :-dan::-dan::-dan:
melody писа:
Мен лично изключително много ме дразни простотията и бездушието в хората.Стремежа към интриги,лицемерие,лъжи с цел унищожаване на някой или нещо,което е вече сътворено.Много е трудно да създаваш ден след ден,час след час,минута след минута и някой само заради завистта да направи всичко възможно да те срине и унищожи.Само за миг.Някакво дребно човече,дребна душица,която не вижда по-далече от носа си.Грозно,пошло и отвратително.Това е нещо,което така и не мога да разбера.
Аз просто исках да те попитам това не би ли те амбицирало, не вбесило. Има някои хора, които напук на всичките гадости, които им се случват, продължават да създават и всичката тази завист им служи като гориво, за да продължават напред.
melody писа: Чудех се дали да пусна такава тема ...., но мисля,че е добре отвреме навреме човек да си излее душата! Какво ви дразни,какво ви вбесява, какво не можете да търпите във всекидневието около вас?
Мен лично изключително много ме дразни простотията и бездушието в хората.Стремежа към интриги,лицемерие,лъжи с цел унищожаване на някой или нещо,което е вече сътворено.Много е трудно да създаваш ден след ден,час след час,минута след минута и някой само заради завистта да направи всичко възможно да те срине и унищожи.Само за миг.Някакво дребно човече,дребна душица,която не вижда по-далече от носа си.Грозно,пошло и отвратително.Това е нещо,което така и не мога да разбера.
Друго,което ме вбесява е бюрокращината в тази страна.Защо нещата трябва да стават лесно?Дай да ги усложним възможно повече.Когато трябва да ходя по разни инстанции се подготвям психически няколко дни предварително.Хартии, хартийки, хартийчици, папки, папчици, гишета, гишенца, опашки, разкарване...направо отвратително досадно.
По този повод се сещам за анимационното филмче"Астерикс и Обеликс".Имаше една серия,свързана с 10 наказания(или изпитания),през които трябваше да минат.Едно от тях беше отиването за един подпис в някаква община или нещо подобно.Там започна разкарване от етаж на етаж,от гише на гише...Е,накрая получиха този подпис,ама с цената на много нерви...
Сега сте виеИзлейте навън това,което ви вбесява...
EDIT: admin - корекция
Принципно гледам да не се трогвам от разни тъпотии(няма болежка дето не може да се излекува с хубаво парти).
Иначе по повод бездушието един мой тоднина има хубав лаф но ще се въздържа да го спомена, да не се засегне някой
Иначе преди време една бивша колежка намери начин да ме вбеси, но пък аз намерих начин много елегантно да си го върна, така че рядко къпещата се кака(аромат невъобразим ша знаиш) да съжали за приказкитеРедактирана от thunderchief на 17.01.2007 в 15:12
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
Некоректните хора!Ме вбесяват!
Наскоро имах такъв случаи: с едно момиче от нашата група решихме да отидем на парти в Салса-та...Пасваме си добре като танц.Преди това хапнахме в една пицериа, тя ми "порева" на рамото че се разделила с приятеля си /от любезност изслушах и това/.Минути преди да влезем в заведението се появи въпросното гадже, което бегло познавам/Тя си го беше извикала.
Танцувахме приятно, дори за бачатата и меренге-то получихме
и някоя и друга похвала от посетители, но...
Девоиката постоянно ходеше да "утешава/дразни" неиният вкаменен и угрижен човек , като само ми казваше :"Виж как ревнува",че на мен ми писна и деликатно ги изпратих да си ходят, като продължих с друга моя добра позната танците.
На другият ден скромно помолих да не ме намесва когато решава отношенията си с гаджетата по такъв начин, но Ооо, небеса получих само хули и обиди и то по смс /15 броя!/,така че ... и аз се почудих , а после вбесих на некоректността ж отношенията на някои хора...даааааааааааааааа
Еййй, тук са се завъртели готини историики:_punk:
thunderchief да разкаже историята, която смята, че ще обиди някой и за рядко къпещата се кака, звучат интересно и смешно.
А аз вчера бях много бесен на жена. Причината е същата- тя е жена и понякога виждам, но не мога да проумея защо сме толкова различни. Една ситуация, която се вижда по корено различен начин от моя и нейна гледна точка.
Странно нещо са жените- да ме прощават
И мен адски ме вбесява бюрократщината Както и пенсионерите по автобусите,които вечно мрънкат,че били стари болни и не знам си какво още, а от сутрин до вечер обикалят я пазарите я градинките
if u love something,let it go,if it comes back it was yours,if it doesn't...well...you never know...
мене пък ма вбесяват простотията на човек когато се опитва да се изкаже компетентно в дадена сфера ,а всъщност е абсолютен невежа в атя област....ама иначе като цяло доста често се нервирам,но в такива случаи вече успявам да преодолявам този вече мой инстинкт
El Doctor писа:
Некоректните хора!Ме вбесяват!
Наскоро имах такъв случаи: с едно момиче от нашата група решихме да отидем на парти в Салса-та...Пасваме си добре като танц.Преди това хапнахме в една пицериа, тя ми "порева" на рамото че се разделила с приятеля си /от любезност изслушах и това/.Минути преди да влезем в заведението се появи въпросното гадже, което бегло познавам/Тя си го беше извикала.
Танцувахме приятно, дори за бачатата и меренге-то получихме
и някоя и друга похвала от посетители, но...
Девоиката постоянно ходеше да "утешава/дразни" неиният вкаменен и угрижен човек , като само ми казваше :"Виж как ревнува",че на мен ми писна и деликатно ги изпратих да си ходят, като продължих с друга моя добра позната танците.
На другият ден скромно помолих да не ме намесва когато решава отношенията си с гаджетата по такъв начин, но Ооо, небеса получих само хули и обиди и то по смс /15 броя!/,така че ... и аз се почудих , а после вбесих на некоректността ж отношенията на някои хора...даааааааааааааааа
Евалла, прав си докторе, жалко че такива като тая чернят нас жените и после вицове за блондинки
melody писа:
Стремежа към интриги,лицемерие,лъжи с цел унищожаване на някой или нещо,което е вече сътворено.Много е трудно да създаваш ден след ден,час след час,минута след минута и някой само заради завистта да направи всичко възможно да те срине и унищожи.Само за миг.
Аз просто исках да те попитам това не би ли те амбицирало, не вбесило. Има някои хора, които напук на всичките гадости, които им се случват, продължават да създават и всичката тази завист им служи като гориво, за да продължават напред.
Bai_Pesho,знаеш ли,първо ацки се нервирам,идва ми да го убия този ако ми падне.След това обаче постепенно се успокоявам и действително се амбицирам да ставам все по-добра.Доколкото мога.Ако всеки живее с цел да създава,твори,да остави нещо след себе си и да цени труда на другия,живота ще е много по-различен.Но защо трябва да се "напиняш",като можеш да си го вземеш наготово,а пък ако не можеш да скапеш труда на другия.Просто ей така.
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
melody, ти май говориш за нещо конкретно...
Понеже иаз сега подочух разни подобни историики, та много е вероятно да става дума за същото, а може да си правя грешни асоциации.
rumbarumbero,наистина имам впредвид нещо конкретно,но то е лично.Няма как да знаешНо то това си се отнася за живота въобще.Случва се в различни сфери...
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
melody писа:
Bai_Pesho,знаеш ли,първо ацки се нервирам,идва ми да го убия този ако ми падне.След това обаче постепенно се успокоявам и действително се амбицирам да ставам все по-добра.Доколкото мога.Ако всеки живее с цел да създава,твори,да остави нещо след себе си и да цени труда на другия,живота ще е много по-различен.Но защо трябва да се "напиняш",като можеш да си го вземеш наготово,а пък ако не можеш да скапеш труда на другия.Просто ей така.
Знаеш ли, тази черта съм я забелязал доста силно изразена в балканските народи - да вземеш нещо наготово, без да си дал капчица усилие за него и да го коментираш и да мрънкаш, защо не било еди си как. Много сме добри в това отношение - да не оценяваме труда на хората. Има и много просто обяснение според мен - остатъци от комунизма. Като гледам доста е взело да се изчиства тази ни черта, но кога напълно ще стане - идея си нямам. В продължение на тези мисли е и твоята реакция към подобно, ако мога да го нарека неоценяване на усилията - нормално е да се ядосаш, дори вбесиш. Няма как, има изключително малко хора, които в такива момента запазват самообладание. Така че не се кахъри, ами просто подмини въпросната ситуация, както обича да казва баща ми - "да се ядосваш е губене на време, а аз нямам време да си губя времето".
Нищо не може да ме вбеси, само гледам сеир. Наблюдавам и изучавам. Леко ме дразни самодоволството, популизма и агресивното невежество. Но хайде да не си разваляме настроението.
Ако не успееш може да се разочароваш, но ако не опиташ си обречен.
tanyatasheva писа:
Нищо не може да ме вбеси, само гледам сеир. Наблюдавам и изучавам. [quote]
Прекрасна нагласа, бих казала единствената правилна в днешно време. Прекарах безумна сутрин в компанията на бащата на бивщия си приятел, молейки го за услуга, при това не лична, а служебна. Малко унизително ми се струваше, но не виждах кой друг би могъл да ми помогне. Човекът постъпи много коректно, излезе от работа с цел да свършим нещо, което в крайна сметка се оказа, че е по-добре да не вършим и до което никога не би се и стигнало, ако колежката ми просто си бе направила труда да слуша по-внимателно, когато й е било обяснявано какво да се прави и най-вече дали да се прави. Бях на път да побеснея, когато се сетих и че днес е Св. Валентин и вместо да си късам ненужно нервите се посмях на безумния начин, по който започнах да празнувам днешния ден
Това, което все още не мога да отмина с усмивка обаче са глобални изявления от рода на "българите са такива и такива" и "защо правиш проблем от това другите българи (двама на брой) го приеха без да се сърдят". Е в такива случаи наистина побеснявам, а понякога си мисля че и с право...
melody писа:
Побеснявам,когато не мога сама да се справя с даден проблем...Когато завися от някого или нещо...
Аз също. Знам, че няма човек, който да може да се справи сам с всичко и че все някога всеки опира до помощта на другите, но не ми е приятно да моля за услуги, хората не са длъжни, всеки си има достатъчно лични проблеми, че да решава и моите. А когато и зависиш от някого и в крайна сметка се окаже, че той е по-безпомощен и от теб в конкретната ситуация, е, тогава наистина става страшно