Йордан Йовков, Елин Пелин, Алеко Константинов, Дора Габе, Христо Ботев, Димитър Талев...
Класическите български автори са толкова много, но в последно време освен по задължение, заради учебната програма, никой май не ги чете...
Четете ли българска литератута?
Кой е любимият ви български автор?
Коя е последната родна книга, която прочетохте?
Поезия или проза печели симпатиите ви по отношение на българската литература?
ето моето мнение-струва си да се четат,разбира се.само че някои автори са писали твърде отдавна или пък твърде философски,за да ги разберем ние по-младите.оттам се получава и "четенето по задължение" в училище.аз например като голям фен на научната фантастика и фентъзито с голямо удовоствие си чета Любен Дилов-баща, Величка Настрадинова,Агоп Мелконян и др. Даже смятам,че ако някои от "просветните" си направи труда да включи по-нова бг литература в учебната програма бг авторите ще се уважават мн.повече.колкото до стиловете,за мен определено прозата е по-интригуваща
if u love something,let it go,if it comes back it was yours,if it doesn't...well...you never know...
Струва си, разбира се. Само че поне за мен времето им просто не беше, докато бях в училищна възраст. Тогава предпочитах други книги, училищните бяха по задължение. След това преоткрих някои от тези автори за себе си.
Най-си обичам Димитър Димов и Чудомир. В училище ми прилошаваше в часовете по литература. Заради учителката. И заради това, че ни караше да разработваме заучени теми със заучен анализ на творчеството на някой автор. То пък как един път не ни разрешиха да имаме проблясък на собствена мисъл....
Темата е много сложна.Не считам че съм спец по БГ литература, но има някои смущаващи неща в БГ литературната нива и нейното отражение сред критиката.Едва ли ще ги разгледам в 45 секунди, докато пиша това.
Например почваме с "Под Игото" Смята се, че романът е много слаб като литература, но всъщност в чисто патриотичен план е иконизиран.Ами да, защо не, лично на мен ми харесва, "Чичовци" е също много забавно четиво.
Димитър Димов според мен се отърсва от чистия БГ битовизъм и има наченки на космополитен автор /А такъв е и незаслужено позабравения Светослав Минков/ и с "Осъдени души" и с "Поручик Бенц" въпреки че лично за мен натежава , но може би такава е била литературната мода на 30-те и 40-те години на 20.век.
Е, сред поетите - Далчев /ех, не е много "лесносмилаем"/, Пенчо Славейков...Пенчо Славейков все пак е предложен за Нобелова награда, но както знаете преждевременната му смърт през 1913 г. ,но и чисто БГ завистта и лобитата около Вазов при посещението на представителя на Нобеловия комитет, осуетяват получаването на това признание...
От съвременните поети бих изтъкнал Георги Борисов , издаделят на "Факел"...Има много талантливи писатели и поети.
Алек Попов е интересно явление също според мен.
Мъчно ми е че още нямаме Нобелист по литература, като гледам какви незначителности избраха от близки нам държави, но е ясно че това е въпрос и на политика и лобита и всякакви други интереси, не само на един гол талант...
Все пак Виктор Пасков е прав , като казва , че в литературна Европа няма да влезем само със сантименти, възпявайки капчука на бабината къща и такива битовизми мили на нас, ама абсолютно чужди и непознати на европейците. /не че те са голяма работа, ама.../
Ех, що ли се хванах и аз да пиша мнения прима виста, а?
Мога да препоръчам да прочетете една ,предполагам неизвестна на болшинството книжка.Казва се "Срещи с Буров",автор е Михаил Памукчиев. В нея най-подробно и от "първа ръка" са описани и споделени впечатления за повечето БГ автори ,(макар тематиката да не е точно за това)! Ще паднете за какво става въпрос! Всичко е поднесено без грим,без подправки и украса!
don't click this link...
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът.
Когато баба дошла в България и не знаела дори една българска дума, дали и романа "Под игото" и един речник. Тя естествено не намерила и половината думи в речника и голям рев му ударила :bad:
Към днешна дата смея да твърдя, че тя вече познава по-добре и от мен всички български класици и продължава да ги чете. Сигурно има защо
И аз мисля така!Тук може да се пише много!
Определено си заслужава да бъдат четени българските класици!Те са нашето минало.Всеки от тях,чрез своята индивидуалност,разбирания,чувствителност,усещания за времето ни запознава с бита и душевността на българина и със събитията,които са се случвали.Някои произведения наистина от днешна гледна точка са трудно разбираеми за децата,които сега израстват и са толкова далече от тогавашния начин на живот.Но аз откривам нещо близко,някаква топлота,чувство,което ми напомня за у дома....Имам много работи да чета и препрочитам....
Когато бях в училище,насила четях,даже много неща така и не прочетох.....Защото ни беше задължение....Сега започнах да чета и препрочитам....Срам не срам,ама последните години взех да наблягам на тази работа.
Аз харесвам повече поезията- Яворов,Дамян Дамянов,Димчо Дебелянов,Христо Смирненски....
Едно мое любимо стихотворение е "Две хубави очи" на Яворов!
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
Ето част и от още едно стихотворение на Яворов-"Самота"
Когато майска нощ покрие тъжно
с косите си разпуснати земята,
и понесат зефири ароматни
въздишките потайни на цветята,
и сълзи като милион брилянти
избликнат и поръсят небосвода-
тогаз
как дивно се възраждам аз
сред майката природа!
А за богатството на българския език мисля,че няма какво да говорим!Аз изпитвам огромна наслада да се потопя в думите...
Вазов го е написал много красноречиво в двете си стихотворения:"Българският език" и "Родната реч".....
Редактирана от melody на 12.12.2006 в 22:05
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
karfi4ka писа:
Когато баба дошла в България и не знаела дори една българска дума, дали и романа "Под игото" и един речник. Тя естествено не намерила и половината думи в речника и голям рев му ударила :bad:
Към днешна дата смея да твърдя, че тя вече познава по-добре и от мен всички български класици и продължава да ги чете. Сигурно има защо
Да е жива и здрава, а откъде е дошла баба????
Представям си че е дошла от Куба, Пуерто Рико или Република Доминикана, шегичка
Eдно време много харесвах Яворов(насмалко да се оженя за една Мина преди време), а Вълшебница ми беше любимото стихотворение, но откровено казано не понасям българската класика. Тия всичките автори имат доста ревливо настроение. Много по вдъхновяващо ми действат биографиите на Дъглас Бейдър, от всяка страница описваща живота на тоя човек струи инат, мерак за борба, радост от работата(бил е вманиачен летец изтребител, нищо че е нямал крака под коленете), удоволствие от живота(подробно е описано как се учи да танцува валс и да кара кола с металните проези) и дух за борба. Друга книга действаща ми вдъхновяващо е биографията на един от подчинените на Бейдър - Джеймс 'Джони' Джонсън.
А опра ли до поезия обикновено чета Шекспир - харесва ми езика на тоя човек
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
blue_lipstick писа:
Мога да препоръчам да прочетете една ,предполагам неизвестна на болшинството книжка.Казва се "Срещи с Буров",автор е Михаил Памукчиев. В нея най-подробно и от "първа ръка" са описани и споделени впечатления за повечето БГ автори...
Това не съм го чела (ще се опитам да си го намеря), но нещо от този род за мен е "Младостта на Багряна" и "Дни черни и бели" на Блага Димитрова и Йордан Василев - невероятна книга, в която много много живо покрай разказа за самата Багряна се очертава и нейното съвремие. Колкото и пъти да съм я чела, тази книга просто не ми омръзва, тя ме връща и ме потапя в света, за който разказва; всеки път, като свърши, имам чувството, че се събуждам от сън. Това е книга, която може да те вдъхнови да потърсиш и да прочетеш поне част от писателите и поетите, които си "срещнал" в нея.
Joli писа:
Това не съм го чела (ще се опитам да си го намеря), но нещо от този род за мен е "Младостта на Багряна" и "Дни черни и бели" на Блага Димитрова и Йордан Василев ...
Само да уточня,че Атанас Буров не е писател/поет,но за неговото време е бил "меко" казано "в час" за всеки и всичко,което се случва по света и у нас! Ето кратка биографична справка:
Атанас Димитров Буров е български банкер и политик. Той е сред ръководителите на Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Буров е народен представител в X (1899-1900), XI (1901), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923-1927), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание и в V (1911) Велико Народно събрание.
Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903. След това учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия - минното Българско акционерно дружество Бъдаще, Българска търговска банка, Застрахователно дружество България, Акционерно дружество Бяло море и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.
Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.
След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996. След освобождаването си през 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.
Книжката наистина е е за изпускане!
don't click this link...
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът.
karfi4ka писа:
...В училище ми прилошаваше в часовете по литература. Заради учителката. И заради това, че ни караше да разработваме заучени теми със заучен анализ на творчеството на някой автор. То пък как един път не ни разрешиха да имаме проблясък на собствена мисъл....
Ейййййй....как ме върна в тез смутни и за мен времена! :sud:Учителите по литераура безупречно умееха да ампутират всяко желание и умение да мислиш,разсъждаваш и отстояваш лична позиция за изучаваните произведения :ban:! За това и българския народ все повече простее,щото още от училище те ограничават и не ти дават възможност да мислиш самостоятелно, с главата си. Тъжно,но факт,според мен.
don't click this link...
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът.
явно не съм единственият, който при спомена за М.Христова се стряска на сън ..... :yx:
ето така ме караха да се чувствам дълбоко комплексираните ни учителки :sud: по литература и математика: :naezd: :naezd: :naezd:
и българска литература и чужда си струва да се чете. не съм забелязал появата на ново поколение талантливи български писатели, но и затова вероятно могат да се намерят някакви социално-битови причини.
"Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп" - Махатма Ганди
ivannn писа:
явно не съм единственият, който при спомена за М.Христова се стряска на сън ..... :yx:
хахахахахаха- аз съм М.Христова това, разбира се е случайност, но нямаше как да не ме разсмее. надявам се да не предизвиквам такива чувства у никой :is:
иначе да, има стойностна българска литература. лошото е, че в училищата тя се "рекламира" по такъв начин, че учениците се отвращават от нея.
чели ли сте "лавина" на блага димитрова?
Със сигурност, да - и поезията, и прозата. Има какво да се вземе от повечето български класици, било то като стил, било като идеи... А определено има и автори (Йовков ми води класацията), които са изграждали много дълбоки психологически портрети на героите си.
Трудно ми е да кажа, че точно определен автор ми е любим, обаче. В различни моменти съм предпочитала един или друг. "Тютюн" на Димов ми е фаворит за роман, а за поезия... там пристрастията са повече. Което може би е странно, като се замисля, че отношението в училище беше такова, че да те накара повече никога да не ти се иска да се докосваш до поезия. Дори си бях правила експеримент, когато кандидатствах след 7ми клас - бях пробутала един анализ (май беше на "Ангелинка" на учителката ми от училище на тази, която ми водеше курсовете, и обратното. И двете казаха, че по-лоши теми до момента не съм писала... Единствено защото не бях използвала техните лични разсъждения, а чужди такива.
И в духа на четенето - ако не знаете, от 13ти до 17ти в НДК на последния етаж ще се проведе коледният панаир на книгата!
ivannn писа:
явно не съм единственият, който при спомена за М.Христова се стряска на сън ..... :yx:
хахахахахаха- аз съм М.Христова това, разбира се е случайност, но нямаше как да не ме разсмее. надявам се да не предизвиквам такива чувства у никой :is:
...
Ти си Мая, което е доста отдалечено от гореспоменатата персона на име Марияна :bebe:
:=off:
"Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп" - Махатма Ганди
Обичам да чета Вазов(пътеписите са много живописни),разказите на Елин Пелин,"Тютюн" и "Осъдени души" на Димитър Димов са ми сред предпочитаните.
В унисон с днешния ден на влюбените ето още едно мое любимо стихотворение!Този път на Димчо Дебелянов.
Димчо Дебелянов
* * *
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
Според мен бг класици започват да се изучават задълбочено прекалено рано в училищната програма... не мисля, че едно хлапе 5-6 клас има достатъчо житейски опит за да разбере за какво става въпрос в (например) "Под Игото", а тя е сериозна книга... в нея се засягат теми, които за които едно дете надали някога е помисляло
сега съм кандидат-студент и с удоволствие чета Вазов, Йовков, Смирненски... Омир...
Предполагам, че, ако след години отново прочета някой от тези книги, ще ги тълкувам по съвсем различен начин...
"Уно Флай!"..."Дос Флай!"..."Трес Флай!"..."Осмотрес Флай!"...(???!!!)...
...аз знам че нищо не знам...
Не считам че съм спец по БГ литература, но има някои смущаващи неща в БГ литературната нива и нейното отражение сред критиката.Едва ли ще ги разгледам в 45 секунди, докато пиша това.
лично на мен ми харесва, "Чичовци" е също много забавно четиво.
и с "Осъдени души" и с "Поручик Бенц" въпреки че лично за мен натежава , но може би такава е била литературната мода на 30-те и 40-те години на 20.век.
