|
Какво ви липсва от детството?
|
| melody |
Публикувана в 06.10.2006 в 16:45
|
Известен
Мнения: 931
Регистриран на: 11/04/2006 16:27
|
Бих искала да съм пак дете...Да тичам боса,да скачам в локвите,да откривам света....Най-много ми липсва безгрижието.Живот без думичката "трябва"....
А вие?Искате ли да се върнете в детството и заради какво точно?А сега позволявате ли си да се държите като дете.....поне за мъничко?
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
|
| |
|
|
| thunderchief |
Публикувана в 06.10.2006 в 17:04
|
Известен
Мнения: 830
Регистриран на: 18/03/2006 22:23
|
melody писа:
Бих искала да съм пак дете...Да тичам боса,да скачам в локвите,да откривам света....Най-много ми липсва безгрижието.Живот без думичката "трябва"....
А вие?Искате ли да се върнете в детството и заради какво точно?А сега позволявате ли си да се държите като дете.....поне за мъничко?
Oтговорите на въпросите са следните
1. Нищо не ми липсва
2. Не ща
3. Позволявам си и още как
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
|
| |
|
|
| melody |
Публикувана в 06.10.2006 в 17:15
|
Известен
Мнения: 931
Регистриран на: 11/04/2006 16:27
|
thunderchief писа:
melody писа:
Бих искала да съм пак дете...Да тичам боса,да скачам в локвите,да откривам света....Най-много ми липсва безгрижието.Живот без думичката "трябва"....
А вие?Искате ли да се върнете в детството и заради какво точно?А сега позволявате ли си да се държите като дете.....поне за мъничко?
Oтговорите на въпросите са следните
1. Нищо не ми липсва
2. Не ща
3. Позволявам си и още как
Ха-хаоставам с впечатлението,че си едно голямо дете
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
|
| |
|
|
| sssss |
Публикувана в 06.10.2006 в 17:19
|
Известен
Мнения: 610
Регистриран на: 13/04/2006 09:40
|
) ... леко мъчна тема, но ... липсва ми ... "всеки ден по една дяволия да е от мен....." - сега съм ги ограничила по една седмично...хахахха !!!
Поздравявам Ви с един текст от една любима моя песничка от един любим мой филм, който невероятно точно ме пренася в детството ми и ви пожелавам...да не пораствате толкова много !!!
http://www.redsal...stvoto.htm
"Войната на Таралежите", Асен Кисимов
Асен Кисимов, когото всички с любов наричахме Бате Асен, носеше частица от откритостта и детската доверчивост към света на „летящите хора“, за които пееше. Може би затова толкова много обичаше децата и вярваше, че ако работи за тях, оставя частица от себе си в бъдещето. Стефан Данаилов
"Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят."
Редактирана от sssss на 06.10.2006 в 17:21
|
| |
|
|
| thunderchief |
Публикувана в 06.10.2006 в 17:31
|
Известен
Мнения: 830
Регистриран на: 18/03/2006 22:23
|
melody писа:
thunderchief писа:
melody писа:
Бих искала да съм пак дете...Да тичам боса,да скачам в локвите,да откривам света....Най-много ми липсва безгрижието.Живот без думичката "трябва"....
А вие?Искате ли да се върнете в детството и заради какво точно?А сега позволявате ли си да се държите като дете.....поне за мъничко?
Oтговорите на въпросите са следните
1. Нищо не ми липсва
2. Не ща
3. Позволявам си и още как
Ха-ха оставам с впечатлението,че си едно голямо дете
Коeто не е особено далече от истината и се надявам да остане така още малко
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
|
| |
|
|
| melody |
Публикувана в 06.10.2006 в 17:38
|
Известен
Мнения: 931
Регистриран на: 11/04/2006 16:27
|
Колкото по-дълго запазиш детето в себе си,толкова по-добреспоред мен
Редактирана от melody на 10.10.2006 в 03:57
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
|
| |
|
|
| thunderchief |
Публикувана в 06.10.2006 в 17:44
|
Известен
Мнения: 830
Регистриран на: 18/03/2006 22:23
|
Освен това в наши дни има къде къде по хубави играчки точно от тия с които обичах да си играя и едно време. На една етажерка в мазето имам танкчета и самолетчета като за малка натовска армия
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
|
| |
|
|
| melody |
Публикувана в 06.10.2006 в 17:51
|
Известен
Мнения: 931
Регистриран на: 11/04/2006 16:27
|
Аз пък си имам плюшени играчки А като видя люлка почти не пропускам да се полюлямОбожавам люлките
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
|
| |
|
|
| El Doctor |
Публикувана в 06.10.2006 в 18:17
|
Известен
Мнения: 411
Регистриран на: 27/06/2006 14:41
|
Най-ми липсват безкрайните игри по най-невероятни романтични /за детските представи/ места с деца от най-различни националности близо до Кинта Авенида и улица 180 в Хавана.Това нещо в БГ го нямаше, мотаехме се сред запустели къщи, тропически растения, на 100 метра от океана, беше един безкраен празник на откривателството и много интересни, добри и сърдечни кубинци.И наоколо музика и танци в съседните скромни къщи: сон, гуахира, спомням си Оркестър Арагон, ех, стига толкова! |
| |
|
|
| karfi4ka |
Публикувана в 06.10.2006 в 18:19
|
Известен
Мнения: 303
Регистриран на: 13/05/2006 21:53
|
Аз все бързах да порасна, че да ям сладолед колкото си искам, да имам "златни" обувки като съседката от петия етаж и да ходя сама до парка Какви мераци!
Иначе нищо от детството не ми липсва. Сега ми е супер. И как иначе - мога да си ходя съвсем сама до парка |
| |
|
|
| melody |
Публикувана в 06.10.2006 в 18:27
|
Известен
Мнения: 931
Регистриран на: 11/04/2006 16:27
|
karfi4ka писа:
Аз все бързах да порасна, че да ям сладолед колкото си искам, да имам "златни" обувки като съседката от петия етаж и да ходя сама до парка Какви мераци!
Иначе нищо от детството не ми липсва. Сега ми е супер. И как иначе - мога да си ходя съвсем сама до парка
Докато сме деца всички бързаме да пораснем,да станем самостоятелни и независими..
Тази радост ,че можеш да ходиш сама в парка да не е заради ексхибиционистите.Майтапа на страна,но като бях малка ходех в тогавашния "Дворец на пионерите",та ми се налагаше често да минавам през парка.Еееееййй,кошмар ми бяха тези "мили" чичковци!
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
|
| |
|
|
| indra |
Публикувана в 06.10.2006 в 18:39
|
Начинаещ
Мнения: 48
Регистриран на: 04/05/2006 23:25
|
... петъчно.... припомни ми това:
седемдесетте бяха черно-бели. като снимките на майка ми. онези, с назъбените краища. сякаш времето е зло животинче, което се е опитало да ги наръфа, някой ги е отскубнал в последния момент, но са останали следи от зъбките му. черно-бели са и спомените ми от тогава. всъщност са само два: майка ми ме носи по стълбището, усукана в бебешката ми хавлия. Не помня лицето й, бузата ми се допира до косата й и мирише на мама. спомням си и босите си крака в пясъка. топло е и плача. после ме намериха.
през осемдесетте се появиха цветните диапозитиви и брат ми. и двете в опит да бъде опровергано времето. когато донесоха брат ми от родилния дом, го запознах със семейството: “бояне, това е майка ти, това е баща ти, а аз съм сестра ти. ако имаш въпроси – обръщай се към мен.”. трябваше да се покашля смутено и да запали цигара, обаче той се разрева. диапозитивите с детските ни снимки бяха на сигурно – в пластмасови касети, покрити със стъкло или прозрачно фолио, извън обсега на зъбките на времеяда. онзи ден ги сканирах. още щом видях първия, времето забави ход, после спря и накрая хукна обратно. при розите и червената ми рокля, около която светът се въртеше цяло едно лято. при горната палуба на руския кораб. при разбития ми нос на кръщането на брат ми. тогава имах шарен чадър – около три метра в диаметър -, кокошка, която се опитвах да науча да говори и таралежи. баща ми ги хващаше под сайванта в двора. в голямото варджийско корито сутрин слагахме кафяви бирени бутилки, за да привличат слънцето и следобед, когато водата се стоплеше, се плисках вътре. майка ми вадеше костилките на черешите, седнала под шарения чадър. рисувах хората без тела. някой фен на фройд ще се втурне да ми разяснява отречената ми сескуалност, но и в момента не обръщам внимание на телата им. лошото е, че рядко някой ме впечатлява и с глава. цяло едно лято се опитвах да построя стълба до небето под черешата. радвам се ,че никой от роднините не ми каза, че небето е един етаж по-нагоре. една нощ, докато родителите ми пререждаха плочките на двора, открихме мравуняк. и на светлината на крушка с дълъг кабел, насред паникьосани мравки, нарамили белите си яйца, ми показаха как е устроена вселената. тогава дворът беше голям, времето – значително по-бавно (вестниците – с по-големи букви, би добавила майка ми), летата – по-дълги, брат ми - рус, баща ми беше жив, а аз – по детски виновна.
|
| |
|
|
| karfi4ka |
Публикувана в 06.10.2006 в 18:41
|
Известен
Мнения: 303
Регистриран на: 13/05/2006 21:53
|
melody писа:
Тази радост ,че можеш да ходиш сама в парка да не е заради ексхибиционистите .
Melody, заради това е! Как не се бях осъзнала по-рано
Е сега вече спокойно и съвсем осъзнато ще се разхождам в парка със златни обувки и докато си ближа сладоледа, ще се оглеждам закачливо по храстите |
| |
|
|
| melody |
Публикувана в 06.10.2006 в 18:44
|
Известен
Мнения: 931
Регистриран на: 11/04/2006 16:27
|
Както всички деца,поне повечето,лятото ме пращаха на село при баба.Това ми бяха най-хубавите месеци...Много слънце,зеленина,тичане на воля по поляните....Имаше два големи бадема и от разкошните домати(тъй нареченото биволско сърце).Можеше да ям ,колкото си искамСигурно оттогава много ги обичам!Тогава бабите правеха циганска баница-филия хляб,намазана с олио и червен пипер.Страшно вкусно ми се струваше....
В София се събирахме групичка деца и обикаляхме дворовете,катерехме се по дърветата за череши и много се забавлявахме,когато ни подгонеха...
Такива ми ти работи.....
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
|
| |
|
|
| pimiento |
Публикувана в 06.10.2006 в 18:49
|
Начинаещ
Мнения: 47
Регистриран на: 14/04/2006 09:30
|
Еееех, Докторе, като ти прочетох писанията, ако знаеш как ти завидях... И то не "благородно" ...ама не за детските години-аз имах подобни емоции летата в едно българско село като дете-ами за сега. Аз сега искам да отида в Куба , в Ла Абана и да танцувам и да откривам нови непознати усещания в екзотичния латино свят!!!...Как обичам само музиката, темперамента, езика...Еееех...тез пусти пари! 
Иначе...от детството ми липсва единствено БЕЗГРИЖИЕТО...запазила съм много от другите черти
Редактирана от pimiento на 06.10.2006 в 18:51
|
| |
|
|
| ostavka |
Публикувана в 06.10.2006 в 23:00
|
Фен
Мнения: 80
Регистриран на: 09/06/2006 15:20
|
на мен пък ми липсва това как сядах на акомулиращата печка под прозореца в апартамента на баба и вън беше студено и гледах как вятъра фучи и върти разни листа и първи снежинки по улицата долу. а баба живее на 6-тия етаж, което за нашия град ми се струваше много високо и от там се вижда хълма с болницата и циганския квартал (който от далече изгежда твърде добре). и баба си седи и плете нещо и ми разказва разни неща... сега и апартамента си е там, баба и тя е там (само че вече не плете, защото я болят ръцете ) и печката и тя е там (макар и студена, защотот токът е скъп), но нещо в мене не е същото...
липсва ми също това, как играехме на двора с децата от блока и се катерехме по оградата между нашия и съседния двор и там, в другия блок, имаше един луд дядо кольо, който като ни видеше, ни замерваше с развалени домати!!! няма майтап- дядката хвърляше домати през балкона! дори веднъж хвърли пъпеш! а ние- идиотчетата, викахме със всичка сила: "дядо, кольоооо!" и той като се покаже- търтим да бягаме! сега като се замисля беше забавно почти колкото танците!
|
| |
|
|
| Bayleis |
Публикувана в 07.10.2006 в 02:49
|
Начинаещ
Мнения: 12
Регистриран на: 11/08/2006 23:24
|
Знаеш ли,великият филмов режисъор Фелини,е казал,че за да бъде истински щастлив един човек,никога не бива да губи детския си ентусиазъм и да не губи връзка с детето,което някога е бил,и което живее вътре в него и само чака да му дадеш воля...
Бих казала,че съм напълно съгласна, защото децата са по-"отворени" към истинските ценности и важните неща в живота-различават ги ясно,макар и да не могат да ги формулират на езика на възрастните...Онези от вас,които са чели "Малкият Принц" на Сент-Екзюпери,ще ме разберат най-ясно.Определено ми липсва "простотата" на нещата....
Carpe Diem!
|
| |
|
|
| sssss |
Публикувана в 07.10.2006 в 04:13
|
Известен
Мнения: 610
Регистриран на: 13/04/2006 09:40
|
"Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя:" казал Мечо Пух
Колко е просто, а? |
| |
|
|
| melody |
Публикувана в 07.10.2006 в 16:27
|
Известен
Мнения: 931
Регистриран на: 11/04/2006 16:27
|
Да,при децата нещата са значително по-прости....ние възрастните сами си ги усложняваме възможно повече.Пресмятаме,предвиждаме,колебаем се.....
От детството ми липсва още тишината и спокойствието.Беше така,както е обикновено събота или неделя рано сутрин или по празник.Чуваха се птичките,гугутките гукаха,нямаше много коли.Родителите ни бяха по-спокойни,не се притесняваха чак толкова за нас.Оставяхме ключа под изтривалката или отгоре на касата на вратата.Нямаше решетки,касови брави,железни врати,аларми и едно постоянно напрежение,че някой може да ти влезне в къщата.Изобщо на къде върви този свят....То е нормално всичко да се променя,....амаааа!
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
|
| |
|
|
| ivannn |
Публикувана в 09.10.2006 в 04:17
|
Звезда
Мнения: 243
Регистриран на: 30/05/2006 14:30
|
това, което ми липсва от детството е .... това, което не успях да получа тогава. повечето от тези неща се случиха като порастнах, но не е същото. липсват ми времената, когато излизахме на голяма сцена с оркестъра на двореца на пионерите. като пътувахме по турнета. и сега пътувам, ама е различно. и сега свиря, но на други инструменти. ех ...
"Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп" - Махатма Ганди
|
| |
|
