ИНТЕРВЮ МОНИ И ЕЛИ - 5-ТИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СЪСТЕЗАНИЕ ПО САЛСА В ЛОНДОН 2006

Мони и Ели станаха пети на европейския шампионат по салса Лондон 2006, само след три месеца съвместна работа.Състезанието беше на изключително високо ниво, като имаше участници от целия свят: Австралия, Куба, Италия, Турция, Холандия, България, Великобритания и др..Регламентът изикваше двойките да танцуват червъртфинал, полуфинал и финал, за които се класират само шест двойки. След блестящото си представяне българите бяха поканени да участват на световното в Лас Вегас 2006г.

Разкажете ми съвсем накратко по няколко думи за себе си, нещо което ви описва...
Мони: Емоционален, темпераментен, но много работлив

Ели:
Кога се събрахте като двойка?
Мони: Танцуваме заедно от средата на юли тази година.

Ели:
Това за постоянно ли е или временно, как го решихте?
Мони: Нашите съвместни планове са дългосрочни. Решихме го след доста дълги разговори и обмисляне, но най-вече защото Ели е от моята школа, има балетна подготовка и огромно желание, а аз търсех професионална танцьорка за партньорка, не просто момиче, което е танцувало салса.

Ели:
Какво стана с предишните ви партньори?
Мони: С Моника имахме различни виждания за съвместната ни дейност и след известно време заедно и постигнати добри резултати и успехи, се разделихме.

Ели:
Кога и как решихте да вземете участие на Европейското състезание в Лондон?
Мони: Аз взех решението за участието. Ели смяташе, че избързваме и не се чувстваше достатъчно подготвена. На мен също ми бе ясно, че за спойката на една двойка е нужно поне година и половина, но не исках да губя инерцията, която брахме набрали. Друга причина беше това, че исках да трупаме опит заедно.

Ели:
Кога започнахте да тренирате, по колко време тренирахте на ден?
Мони: Започнахме да тренираме 3 месеца преди състезанието – преди това имаше периоди, в които аз не бях в България и такива, през които тя бе на почивка. Тренирахме минимум по два часа и половина на ден, а понякога и по два пъти – сутрин и вечер.

Ели:
Трудно ли се сработихте като двойка?
Мони: Ние все още не сме достатъчно сработени, но определено смятам, че бързо напредваме.

Ели:
Какви бяха очакванията ви за това състезание?
Мони: Очаквах да се представим достойно.

Ели:
Разкажете ми за самото състезание – участниците, мястото, как се чувствахте?
Мони: Състезанието беше на изключително високо ниво – 17 двойки на четвърт финал, от които 10 отидоха на полуфинал, а само 6 стигнахме до финала и играхме собствените си хореографии. На четвърт финал не танцувахме много добре, но песента беше ужасна и не можехме да се развихрим. Преди полуфинала се молех само да пуснат хубава песен. Знаех, че ще е много трудно, защото двойките бяха доста силни, някои дори ни комплексираха. Обаче познай какво – песента беше убийствена – с Ели се развихрихме, усетихме подкрепа и от публиката. Смятам, че танцувахме много музикално и темпераментно, а въртенията ни също се получиха. Преди да ни кажат дали сме финалисти, казах на Ели че не ми пука, защото показахме максимума си за този момент. Бяхме много щастливи и играхме с невероятно настроение. Когато разбрахме че се класираме на финала, бяхме много доволни – ще играеме и шоута си – какво повече да искаме.

Ели:
Кои според вас бяха най-големите Ви конкуренти?
Мони: Най-силните двойки, според мен, бяха от Австралия, но тях съдиите ги порязаха – станаха 3-ти и 4-ти. Изненадан бях, че първите две двойки, съответно от Холандия и Щатите, получиха тези места – те не танцуваха силово и състезателно, бяха лирични и стилни, нямаха и къде да сгрешат, защото в хореографиите им нямаше сложни елементи и рискови поддръжки. Според мен тяхното беше по скоро social dance, отколкото състезание. Но все пак – ясно стана, че на мода е on2.

Ели:
Доволни ли сте от мястото, което взехте?
Мони: Повече от доволни сме. Това е голяма крачка напред в сработването и увереността ни.

Ели:
Сега Ви предстои Световно, смятате ли, че сте подготвени за него?
Мони: Правим каквото можем, за да се подготвим подобаващо за него. Там се танцува силово, смятам, че там двоиките, които просто се разхождат лирично по дансинга ще отпаднат още на четвърт финалите.

Ели:
Там ще се състезавате както с чуждестранни двойки, така и с български – Моника и Алфредо, Кике и Ели. Кои са по-големите ви конкуренти в тази надпревара – българите или чужденците?
Мони: Първо искам да уточня, че все още не сме сигурни, че ще заминем. Но ако отидем – има няколко двойки от USA, които изглеждат направо непобедими. Иначе Моника и Алфредо са класа, смятам, че ако се готвят сериозно, имат шансове дори и за тройката. Кики и Ели пък са най-стикованите, те са като едно цяло – двойка в пълния, истински смисъл на думата. Също така са и много стабилни психически, за тях успехите тепърва предстоят.

Ели:
Какви са очакванията ви за Световното в Лас Вегас, за какво ще се борите там?
Мони:Ние трябва да минем и през квалификациите. Ако ги минем сме на полуфинал – мисля, че до там ще стигнем. Ще е много добре да стигнем и до финала и да влезем в DVD-то. Силно се надявам на такъв резултат.

Ели:

Очаквайте отговорите на Ели в най-скоро време.

Автор: Маги Благоева (BG Salsa)