|
ИНТЕРВЮ С ШАМПИОНИТЕ
НА БЪЛГАРИЯ ПО САЛСА В КЛАС „ПРОФЕСИОНАЛИСТИ” ЗА 2006г.
БОБИ, НА 25 ГОДИНИ,
ЗОДИЯ ОВЕН, УЧЕНИК НА АЛФРЕДО, ШАМПИОН НА БЪЛГАРИЯ ПО САЛСА В КЛАС
„ПРОФЕСИОНАЛИСТИ” ПРЕЗ 2006Г. ЗА УСПЕХА, КОНКУРЕНЦИЯТА И ФОТОГРАФИЯТА
Боби, от колко
време танцуваш?
Танцувам от 7
годишен. Тогава започнах да тренирам спортни танци. С тях се занимавах 8
години.
Значи от малък
имаш интерес към танците?
Не точно. Тогава
живеехме в Русия, а аз всъщност исках да свиря на китара. Сестра ми беше
тази, която проявяваше интерес към спортните танци. Нямаше обаче курс по
свирене на китара и нашите ме питаха дали и аз не искам да танцувам.
Казах „да” без да знам какво точно искам. Когато се преместихме в
България, продължих в „Дъга”. Дори бях състезател 2, 3 години. Стигнах
до 1-во място в Б клас.
Защо прекрати тази
своя кариера?
На 15 години спрях
със спортните танци. Причината бе, че бях вече доста изтормозен. Това не
са танци, това е по-скоро спорт и удоволствието остава на заден план.
Даже на много заден план. Просто няма забавление.
А как се запали по
салсата?
През 2001 година
една моя приятелка ме заведе на салса парти. Тя танцуваше при Памбос и
аз също тръгнах при него. Танцувах обаче само месец, след което спрях.
Имах много други неща, бях зает и за известно време занемарих танците.
За Алфредо чух в школата на Петя, хореографката на Руши. Там ми казаха
за него, и за това, че неговия стил щял да ми допадне много. Отидох да
го гледам и всъщност попаднах на салса урок. По това време тъкмо си
мислех и отново да започвам със салсата. Нещата просто се случиха.
Да, но какво точно
ти хареса в салсата?
Ами, аз бях много
изтормозен от спортните танци. И в един момент видях как хората свободно
си танцуват в двойка, канят всеки без предварителна подготовка,
импровизират, забавляват се...Това е като начин да изразиш себе си.
Какво се случи
после?
Започнах да ходя
на салса, но посещавах и уроците по
street dance,
които бяха събота и неделя. Алфредо тогава сформираше група и се готвеха
за едно участие на Аполония. Предложи ми да се включа в трупата. Точно
тогава се започнахме и с Мариана. Да станем партньори реши Алфредо, но
всъщност решението му се оказа много добро.
Как се сработихте
с Мариана?
В началото беше
трудно, докато аз свикна да я водя, докато тя свикне. Опитваше се на
моменти тя да ме води.
Какво ще ми кажеш
за нея?
Ами тя също е
тренирала спортни танци. Освен това е темпераментна, амбициозна и
екзотична - все големи плюсове!:)
Как решихте да
вземете участие в Третото Национално състезание по салса?
Вече бяхме
тренирали доста заедно, имахме техниката и опита. Алфредо каза „трябва
участва” и започнахме да се готвим. Честно казано аз се колебаех относно
участието ни. Точно в онзи момент имах много други запланувани неща и ме
беше страх, че няма да успея да се отдам изцяло на това състезание. Ако
отдаденост се изисква, ако искаш да постигнеш нещо, ако искаш победа.
Вие там взехте
второ място, това не е малко...Разочаровани ли бяхте?
Ами...малко или
много бяхме разочаровани, защото бяхме хвърлили много труд, време и
усилия. Но знаехме, че сме дали всичко от себе си, а това носи
удовлетворение.
А как се решихте
за тазгодишното, четвърто състезание?
Просто го решихме.
Не бяхме сигурни в успеха, но отивахме за победа.
Каза ми, че сте се
подготвяли от 4 месеца, така ли е?
Да, така е.
Започнахме да се подготвяме 4 месеца преди състезанието. Хореографията и
музиката ни е дело на Алфредо, въпреки, че този път, за разлика от
предното състезание, като по-опитни, и ние взехме участие и има вмъкнати
и наши идеи.
Кое Ви затрудни
най-много в изпълнението на танца?
Като за начало ни
беше трудно въртенето на Мариана над 10 пъти. После то ни се видя песен,
в сравнение с акробатиките. Те бяха сложни, някои от тях ни причиниха и
контузии. Но това не е което ме плаши най-много. Трудността за мене
идваше най-вече от съвкупността от комбинациите, скоростта, сложността и
акробатиките. В един момент просто нямаш и секунда да си поемеш дъх. Но
все пак се връзва на страстта, с която обичаме да танцуваме. Хубавото
бе, че този път имахме доста време да обиграем всичко, защото някои неща
бяха съвсем нови за нас.
Какво е твоето
лично мнение - как изпълнихте танца си на състезанието?
Аз лично съм
доволен. Бяхме спокойни, нямаше много напрежение, чувствахме се
конфортно на сцената и искахме да направим шоу за публиката.
Кой, според теб,
Ви беше най-голяма конкуренция?
Мисля, че
класирането беше красноречиво. Лили и Митко много са напреднали, бяха
достойна конкуренция, промяната в тях много ми хареса. Двойката на
Памбос – също. Божидар е много пластичен и има заложби.
А
как се чувстваше след като спечелихте?
Ами как –
страхотно! Много удовлетворен. Въпреки че състезателният характер не ме
блазни толкова, колкото да създаваш емоции в хората, когато танцуваш, да
виждаш, че те се забавляват.
На какво се дължи
вашия успех според тебе?
На много неща,
може би главно помощта на Алфредо. Винаги ще съм му признателен за
всичко на което ме е научил.
Сега идва
фестивалът, имаш ли някакви очаквания?
Надявам се. Ще
дадем всичко от себе си.
Разкажи ми малко
за теб извън салсата? Що за човек си, какво работиш, какво обичаш да
правиш?
Сложна работа е да
кажа що за човек съм. Може би нещата, които правя ме описват. Завършил
съм графичен дизайн. В момента работя по специалността си – графичен
дизайнер съм в една рекламна агенция. Другата ми страст, освен танците,
е фотографията. Който има интерес може да разгледа снимките ми:
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=4395
Последно, как ще
опишеш салсата с едно изречение?
Свободната душа на
всеки танцьор!
|
